|
а единството се постига в разбирането, че за мъжа на първо място винаги трябва да бъде и ще бъде, неговата дейност– онази, в която той се разкрива като мъж...а за жената на първо място, трябва да бъде мъжа...
Отново, Беата, това е основано на убеждения.А се случва това и твоя опит го подтвърждава - подлъгване...ето , аз съм гладна, ще подъвча дъвка и като че ли се нахраних ...
Ще се опитам да обясня по-дълбоко.Единството – си ти (това не е точно така, но ще послужи за навигация).Когато ти „откъсваш”нещо, като отделно от себе си(откъсваш го с ума), то възниква чувство за недостатъчност. И тогава, ти в ума си отново се опитваш да съединиш откъснатите частички.. но вече на по-плътно физическо ниво, подминавайки нивото, където се е случило разкъсването(нивото на ума, на интелекта).А по-нататък е още по-лошо: колкото повече се опитваш да съединиш, толкова по-голяма реалност придаваш на фиктивното разкъсване.Зацикляйки на тази идея за съединение, ти само все повече и повече чувстваш разглобеност.
Ето, виж: тече река.Кому е нужно онази и онази капка непременно да се съединят в единство?- НИКОМУ! Реката си тече.В нея няма нишо отделено.Както се случи – така е и хубаво, няма никакви приоритети за съединяване.Ти можеш да видиш, как мехурчетата на пяната се събират, разделят..А можеш да отделиш две мехурчета и да напишеш цяла сложна програма, моделираща тяхното движение.И после да предсказваш кое с кого и колко пъти..И за това е нужно да ОТДЕЛИШ, да дадеш приоритет на интереса.Самата река, не се занимава с такава глупост.А дребните мехурчета могат да се занимават с това, колкото им е угодно: реката все едно ще си тече както се случи, и мехурчетата в нея, по същия начин - както се случи НА РЕКАТА.
За това ти казвам: целият живот е около теб - вземи си от всеки момент всичко, каквото има..за учение, за щастие, за каквото ти притрябва.Което е до теб – то е до теб, напреки реката няма как да изгребеш.
Но ти самата си тази река, а сега просто мислиш, че си ейййй онаааааааази капка, и ти е нужно непременно да се предадеш на ейййййййй онаааааази друга капка.
Предай се на реката, на течението – която просто тече в неизвестното..Сама по себе си.
А докато не можеш да се предадеш на реката, поне не извеждай никакви закони от типа на този ”как трябва да тече капката” – ти сама първа ще отпаднеш от тези свои закони.
Реката няма закони, а капките, измислящи закони, просто се опитват да узаконят онова, което става с тях днес.Но утре (или след три години), живота ще преобърне своето течение, и ще трябва да се узаконява противоположното.Какъв смисъл има в това?Просто си разреши да не се занимаваш с това, няма смисъл да доказваш на никого нищо...
|
Re: Пътя на жената през чрез любовта [re: Beata]
