Благодаря ти...Едва ли по-добре би могло да бъде казано
Веднъж, случайно, попаднах на тренинг –„Веднъж да се срешна със себе си”.
Това беше най-хубавия, от всички, в които съм участвала...
И ти си права, - ако веднъж успееш да се разтъждествиш от емоциите си, - то това е вече необратимо...не можеш да забравиш тази опитност... Мен съвършенно „не ме вълнуват”страничните хора, просто не реагирам ..но, но избиват с близки хора.А всичко е заради това, че за мен, емоциите и чувствата са различни неща...
Емоциите са продукт на ума, а чувствата - продукт на душата и сърцето..
Тренинга ми помогна да разбера, че аз не съм ум – но съм душа и сърце..
В контакта ми с близки хора, винаги присъстват и моите чувства...за това – когато възникват ситуации, избиващи на емоции – емоциите вървят не в чист вид, а като смес от емоция –чувство...и това, да се справя с емоцията, усилена стократно от чувството, беше за мен практически невъзможно....сега и това се получава с лекота...
Когато взаимодействам със странични хора – чувствата ми са незасегнати, няма я тяхната сплав с емоциите, за това емоцията не стига до дълбините ми – до душата и сърцето(където тя би могла да влезе заедно с чувството), - за това, за мен я няма и тя, самата....Онова, което би могло да бъде емоция – идва като сведение, в ума, без да ме засяга...
Всички чувства живеят в самия мой център – в душата и сърцето...за това ми е толкова трудно да преживея и да се справя с определени от тях..Емоциите, остават на повърхноста – някъде значително по-високо от мен, но не се до докосват моята дълбочина...
Редактирано от Beata на 26.03.11 09:33.
|