Ако жената обича-тя се отдава на тази любов, цялостно, нея в тази любов просто я няма- има само него-този, когото тя обича... и тук най-важното за жената е именно да обича...иначе, когато обичат нея, а тя не обича- никаква жертвеност, никакво смирение, никакво разтваряне на егото, никакво разбиране, че тя не е център на вселената и че целият свят не се върти около нея, просто няма да се получи...
А при мен се получи.Само, че моята жертва беше не към мъж – а към Висшето в мен самата.Моето смирение е не към мъжа, а пред сътворения от Висшият разум прекрасен и загадъчен Свят, и разбирането се раждаше от любов и интерес и към него, и към мен, неговата частичка, в която под повърхноста на частичката се откриваше свят, не по-малко интересен и огромен, отколкото външния. Който вече не се въртеше около тази частичка, удряйки я с тежеста си, а органично се сливаше с нея...И това сливане и беше исктинска любов, любов към Твореца, любов към Сътвореното от него, към ВСИЧКО сътворено, а не само и изключително към същата частичка от противоположен пол.Тази любов съществува на друго ниво на съзнание, във финното, причинното и именно тя определя способноста да обичаш като такава.Тази любов е почистена от егоистичното, в това число и от онази негова част, която се нарича”жена”.Не може да разствориш егото си в ЕДИН мъж – то все едно ще остане, по отношение към ДРУГИ, които ти ще използваш с лекота в игрите на своя интелект, като ги лъжеш и разиграваш.
Що се отнася до любовта между половете – самата природа е подарила на жената възможноста да изпитва в секса с любимия най-дълбоките преживявания, в които участва цялото нейно същество – тяло и душа..да изпита онова състояние на чисто Присъствие, състоянието на небитието, отсъствието на всякакво его и всякаква личност, когато спира всичко житейско– мисли, грижи, проблеми...нищо такова няма..а има само разбирането за своята Божествена същност, своята Божествена природа, когато жената е най-близка до самата себе си..нека това състояние и да не е за дълго...нека то да е обратимо...
... и бързотечно, като оргазъм.Към Божественото има други пътища, правещи това съйстояние необусловено от нищо външно и необратимо достъпно..Странно, че Ошо не ти е разказал нищо за тях.
но, ако е то – то състоянието на Просветлението- би трябвало много да прилича на състоянието, което изпитва жената, отдавайки се и доверявайки се на любимия, така, все едно се отдава и доверява на самото Цяло...
Не, именно състоянието на предаване на себе си на мъжа – прилича на Просветление. Но не е същото То .
Редактирано от vidiya на 26.03.11 08:57.
|