Благодаря ти!
Да се откажеш от женското в себе си е все едно да се откажеш от десния си крак виж това вече е груба грешка!
.
...това беше преди три години...., БЕШЕ...
А ако беше приела левия си крак освен всичко друго нямаше да мислиш, че жената е "притурка към мъжа".
Явно не си ме разбрал...ще си позволя да поясня:
Жената не може да разбере без практиката на предаването, преданоста, любовта – какво значи – да обича..
Пътя на жената, ще се опитам, още веднъж да обясня – защо аз виждам пътя на жената САМО през единствено възможното – само чрез мъжа...само чрез любовта.
Към осъзнаването на своята истинска природа водят само два Пътя- прекият път –Пътя на мъдроста и разбирането, и вторият Път- Пътя на предаването, пътя на преданоста - Пътя чрез любовта.
Първият Път е за мъжете, вторият Път- е за жените. ..за това и казвам :
– за мъжа, за неговия Път, не е нужен друг...той може и без другия (жената), пряко и непосредствено да стигне до разбиране...чрез медитация, чрез съзерцание...както искате...той така е устроен – Мъж!
Мъжът лесно може да бъде сам, в дълбочина той е сам, по своята същност..и това не е от моята глава – говорила съм за това с десетки мъже, и само един от петдесет, отговори, че му е необходима до него жена..
а на жената , да бъде сама е много трудно..бих казала – невъзможно е за жената да бъде сама! Аз също съм жена и няма да повярвам, че на жената може да бъде добре САМА...не може! Моите заблуждения с тригодишна давност, самия живот опроверга...
На жената е необходимо да обича, цялото и същество се стреми към любовта, а за любовта е нужен другия...
Мисля, че мъжете са малко способни да обичат веднага, именно по причината, че на тях отначало им е нужно да намерят, да разберат, да постигнат състоянието на СЕБЕ СИ –истинския, или да постигнат божественото, както искате...и само в това състояние мъжа вижда божествен целия свят..и божественоста на жената ... и само тогава се научава да я обича истински...
Жената обича от самата си природа – веднага, от природната си способност и потребност да обича...и само постигайки и достигайки любовта – тя може да разбере истинската си същност, да види собствената си божественоста и божественоста на самия свят..
Ами не може самотната жена да медитира върху разбирането на божественото...НЕ МОЖЕ!
Не може да се отпусне в медитация, - защото цялото и същество, душа, ум, сърце ще бъдат заети с отсъстващата в живота и любов, мъж...поне докато тя е жива жена – сама тя не е щастлива...сама- тя страда, не може да не страда..дори ако старателно крие страданието си от себе си и другите..не може да не страда, защото не е удолетворена нейната първа потребност и необходимост – в любовта.
Любовта за жената – е въздух, храна, това е нейният стимул и смисъл...когато в живота на жената няма любов – тя се задъхва, гладува, тя е нещастна!Как може самотна жена, изпитвайки липсата на любов, да мисли, че самотата може да бъде красива, божествена !?
При мъжа е обратното – чрез разбирането на божественоста на света, той стига до любовта...
И само така..защото, ако мъжа обича, както жената, веднага, без да е намерил в себе си отначало божествената си същност, - той също няма да намери божественоста, докато няма до себе си жена..докато е самотен..защото, цялото му същество също ще страда от отсъствието на жената до него...за каква медитация може да става дума.....
Допускам, че има редки жени, на които не е нужна любов...но това не е никаква жена, тогава...по своята същност – това е вече мъж...
Допускам, че има редки жени, които могат да постигнат вътрешната си същност и божественоста на света, не чрез любов към конкретен мъж, а чрез любовта, например, към мъжа - Бог - Буда, Исус и други..
но все едно – през любовта..
Посочете ми, поне още един Път, освен двата, споменати от мен –прякото знание на мъжа и знанието на жената чрез любовта?!
Не зная, може би лошо обяснявам, а може би, вие не ме разбирате – но аз говоря не за мъжа, като такъв! Не за човеко-мъжа говоря!
Аз говоря –за Пътя на жената ЧРЕЗ ЛЮБОВТА!
А мъжа, - е най-добрата за ЛЮБОВ ВЪЗМОЖНОСТ!
А има и път на МЪЖА.НЕПОСРЕДСТВЕНО РАЗБИРАНЕ! ПО ПРАВАТА! ПРЯКО! МЪЖЪТ- НЕ Е ЧРЕЗ ЛЮБОВТА!ТОЙ ПОСТИГА - НАПРАВО!
За това, кажете- какви други пътища има за жената, ако не ЧРЕЗ ЛЮБОВТА! Нека това да не е ЛЮБОВ КЪМ МЪЖ ...в случая, мъжа, е най-простия и разбираем пример...нека, за особенните, изключителни жени – този път да може да е чрез любовта към децата, родителите, просто към хората...но това е само за избрани!
И все едно- е ЧРЕЗ ЛЮБОВ!!!
А се гради тя (ЛЮБОВТА), от болката, от раздялата с тях –с измислиците..
Или не се гради изобщо..
Когато очарованието си отива-(а то неизбежно си отива) – и разбира се, боли...но само така започва( или не започва) любовта..именно там и аз я намерих..
И ето, седя си, и търпеливо чакам, кога ще се върне при мен моята неизмислена вече Любов...
Защото в нея очарование няма – очите ми са отворени..и не винаги ми харесва, това, което виждам....но обичам..
Няма да скрия, понякога ми се иска да избягам..да избягам в предишният си живот, към онези, които не трошат егото ми, не смилат в прах гордоста ми, не размазват моите ”искам”, като сополи по лицето..
Но аз не бягам, защото на мен ми е нужно да бъда в тази хралупа..НА МЕН МИ Е НУЖНО...
защото всички мои "ценности" и "важности"- са именно тук, във всекидневното укротяване на себе си, във всекидневния труд над –егото,гордоста, егоизма...всичко онова, което аз толкова старателно отгледах в предишния си живот, с предишните си връзки, където, обичайки ме – не ми дадоха нищо, освен това, което пречислих..при това – тези обичащи ме хора, от предишния ми живот бяха душевни, саможертвени...но с тях душата ми не трябваше да се труди..там беше рай и благополучие за всички мои”прелести”..
За душата ми беше важно да се окаже именно в хралупата, в която съм сега..където мога да обичам..ДА ОБИЧАМ САМА..
и не е в мъжа тук работата..не той ми е нужен, като тъкъв, и не в мъжа съм се „вкопчила”...аз съм се „вкопчила” в ЛЮБОВТА, разбираш ли,Магеснико? Тя ми е нужна като способ за познаване на себе си и света, жената вижда света през сърцето си, а не с ума си! ...Мъжа е само проводник, посредник за срещата на жената със света и самата себе си..Само мъжа вижда света непосредствено,направо...чрез пряка медитация..
А жената - само чрез любовта..
нейната молитва е любов, нейната медитация – е любов..само обичайки тя расте и се променя..
И аз не искам по този Път нищо да пропусна..дори най-тъжното- повяхването и староста и дори в най-тъжното, когато не изглеждаш така, както преди, когато мъжа, когото обичаш, - си остава все още привлекателен за онези, които са по млади свежи – дори в това да получа своето...своя урок..урока на живота,..урока на душата...дори в това да оставам - обичаща.
Така, че това дори не е хралупа, това е цял Клондайк от ценности, важности и смисъл..
И съвсем не е важно, че в отговор на любовта ми – могат и да не ми отговорят със същото...както не отговаря на любовта, например, пеперудата...но, това не значи,че аз ще я обичам от това по-малко.. Редактирано от Beata на 26.03.11 04:10.
|