От една страна доста объркано, от друга страна пък ми светна.
Понеже ме заинтригува, ще се опитам да обясня какво от моя гледна точка ми се струва не на ред.

"С една дума – аз трябва да разбера, че проблема ми не е в това, че аз действително съм осъзнала природата на желанията си, а в това, че аз съм си измислила, че съм осъзнала природата им?"

Напълно е възможно да си разбрала природата на желанията. Никак не би ме учудило! Имам обаче усещането, че като казваш, че "желанията са корена на нашите страдания и всякаква неудолетвореност" по някъв начин автоматически предпоставяш и обратното! А именно че тяхното удовлетворяване/постигане е фундаменталния извор на щастие и успех в живота. За мен този модел е коренно погрешен - един капан, в който ти вероятно си попаднала. Т.е. придала си на желанията прекалено голяма значимост. Така за теб се е получило, че 'желание = живот' или обратното - без желания няма живот. И в мига когато си видяла истинската природа на желанията, умът ти автоматически е щракнал - "Щастието и удовлетворението са невъзможни!!!", което пък е било неосъзнат процес, в съответствие с базовата програма на ума. Резултатът, който виждаме е, че си резигнирала и загубила интерес към живота.

до преди три години се отказвах от женското в себе си
E, виж това вече е груба грешка! Да се откажеш от женското в себе си е все едно да се откажеш от десния си крак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите