|
Благодаря Ви!От сърце!
Ще се опитам да обясня отново.
Отначало нямах никакво желание да се избавя от желанията си.
Всичко започна не с търсенето на избавление от тях.
Всичко започна с прочитането на книгите, в частност, на Ошо. До запознанството си с неговото обяснение за природата на желанията, аз не се замислях за тяхната същност, за това, че желанията са корена на нашите страдания и всякаква неудолетвореност.Аз просто по друг начин погледнах на всичко, към всичко, към което до неотдавна се стремях.И всички мои стремежи, все едно, разоблачени от мен, се разсипаха като илюзия.Те просто изгубиха своята ценност, превръщайки се от брилянти в стъкълца..
Аз не съм си поставяла цел да се избавя от желанията си.Те се стопиха сами, след като малко по-внимателно се вгледах в тях.
L.L, Нuandji,- lYl 13 , konopr, Vidiya,Мирошо, Ведрост,Цар Изрод,
С една дума – аз трябва да разбера, че проблема ми не е в това, че аз действително съм осъзнала природата на желанията си, а в това, че аз съм си измислила, че съм осъзнала природата им?
Това ли искате да кажете или аз неправилно ви разбирам?
И още веднъж ще повторя – аз не съм ги махала.Аз просто ги видях в цялата им”красота”, такива, каквито са .
Това навярно може да се сравни, с влюбеноста, когато ни се струва, че човека, който ни причинява страдания, обичаме повече от живота и не можем да живеем без него,а после, изведнъж, в един миг виждаме и този човек, и своята влюбеност, и своите”страдания” не през розови очила, а абсолютно реално, такива, каквито са в действителност...и осъзнаваш,че сама си си измислила”любимия”...че това е било илюзия..и тогава от влюбеноста, и от страданията не остава никаква следа...
Така и с нашите желания...струва си да ги погледнеш и видиш природата им реално...такава, каквато е...и те започват да се рушат като къщичка от карти за игра..от само себе си...
Просто еуфорията отмина и остава едно въпросително И?
Сама се питам, дали съм способна да обичам..дали съм имала любов?...а вие знаете ли дали сте способни?
Не зная дали съм имала любов..имаше страст, привързаност, зависимост..имаше разбирането, че без този човек не бих могла буквално да живея...но беше ли това любов?тогава мислех, че –да....сега, когато онази страст я няма, няма привързаност и зависимост...получава се, че няма и любов.
Трудно е да кажа, дали съм способна да обичам.Но сега зная, че любовта не е страст, и разбира се, не езависимост от другия.
В какво нямам съмнение – в това, че аз действително обичах баща си.Но това не беше чувство.Това повече приличаше на някакво пространство от любов, наше общо пространство.
И където и да се намирах, - аз постоянно усещах присъствието му до мен.Това е трудно да се обясни с думи, но, мисля, че който е преживял нещо подобно, сега ме разбира.
С любовта към хората е още по-сложно.Навярно, това е най-сложното – да се научиш да обичаш и отдаваш..., без предпочитане.При мен все още не се получава, въпреки, че сега се старая да правя това... По всяка вероятност, това е Пътя, на който рано или късно, обязателно излиза всеки.
Мирошо, но, за да стигнеш до разбирането за Цялото , трябва да завършиш етапа на индивидуализация, отделянето на себе си от тълпата, от масата...да определиш- а какво, собствено, съм „Аз”? нима не е така? възможно е само тогава и да разбереш и това,какво сме „Ние”?
Мирошо,ако мен ме няма, и теб те няма, ако и ние двамата сме част от Цялото, ако ние самите сме това Цяло –то, защо тогава ти знаеш и разбираш ОНОВА, което не зная аз?
Мирошо, Ведрост(Благодаря ти за свежия полъх), Видия,
И опитът на Независим Свидетел ми е също познат.. Аз не зная, как е било при вас, но това ме вкара в такова тресавище на откъснатост от приятели, любими хора, роднини..аз почуствах, че връзките ми се късат, а аз все повече и повече се отделям от тях...аз охладнях, дори към себе си..Всичко това са толкова финни материи...и навярно не трябва да се увличаме в това, защото, според мен, това все повече ни отстранява от реалноста, а не обратно...
Явно трябва да осъзная,че любовта е естественото ми състояние.))) защото няма нищо по-тъжно и неинтересно от жена, изгубила способноста си да обича))) дори безответно))) отсъствието на любов към земен човек е отсъствие на любов към живота))) това е енергийна капитулация и сигнал за това че ангилацията на формата, в която се проявявам в това въплъщение вече е започнала)) за необичаща жена, няма място в този свят))това е началната стадия на умирането))) Цялото се освобождава от безплодни смокини)))
Аз не зная, обичали ли сте някога с обикновенна човешка любов човекът-мъж, човекът-жена...ако сте обичали и изпитвали същото, което и аз...ще разберете....
Ако не сте обичали, всичко, което кажа, ще ви се стори като бълнуване...но, за мен не е важно, как това ви изглежда...това ще си е ваша гледна точка...
А искам да кажа, ето какво ....
до преди три години се отказвах от женското в себе си...и точно това беше бълнуване..а защо правех това? Защото в живота ми нямаше точно тази обикновенна човешка любов на човек-жена, към човек-мъж...имах до себе си мъж –а любов нямаше...
а любовта, има отношение към всичко в човека..в това число, - и по отношение на половете..
и аз, говорейки за пътя на жената през любовта, имам пред вид друга любов, ...аз имам пред вид любов-жертвеност, любов-служене,любов-смирение...и любов не само към мъжа...жената е и майка...и би било глупаво майчинската любов на жената да се отнася към любовта по полов признак ..
и не трябва нищо в себе си да зачеркваш..не трябва от нищо в себе си да се отказваш..иначе може така да се разпарчатосаш, че после сам себе си няма да събереш..и няма смисъл да се самозалъгваш, - че на жената и е добре и сама...това е чисто женско оправдание на онази женска нереализираност...
Трябва да търсиш онова,което търсиш, там където то е...а всички ние търсим просто щастие...а за жената щастието е само до мъжа..
Ако жената обича-тя се отдава на тази любов, цялостно, нея в тази любов просто я няма- има само него-този, когото тя обича... и тук най-важното за жената е именно да обича...иначе, когато обичат нея, а тя не обича- никаква жертвеност, никакво смирение, никакво разтваряне на егото, никакво разбиране, че тя не е център на вселената и че целият свят не се върти около нея, просто няма да се получи...
Що се отнася до любовта между половете – самата природа е подарила на жената възможноста да изпитва в секса с любимия най-дълбоките преживявания, в които участва цялото нейно същество – тяло и душа..да изпита онова състояние на чисто Присъствие, състоянието на небитието, отсъствието на всякакво его и всякаква личност, когато спира всичко житейско– мисли, грижи, проблеми...нищо такова няма..а има само разбирането за своята Божествена същност, своята Божествена природа, когато жената е най-близка до самата себе си..нека това състояние и да не е за дълго...нека то да е обратимо...но, ако е то – то състоянието на Просветлението- би трябвало много да прилича на състоянието, което изпитва жената, отдавайки се и доверявайки се на любимия, така, все едно се отдава и доверява на самото Цяло...
и нямам какво повече да добавя....
Редактирано от Beata на 24.03.11 19:46.
|
Re: Благодаря на всички! [re: Beata]
