Красотата на Луната... не оцених....
Аз все едно съм се вкаменила, замръзнала, спряла....
Имам усещането, че съм празен детски балон, че сърцето ми е изчезнало, че то, от нищо повече не се вълнува, и това състояние бих нарекла нетъгуващо състояние на покой. И по усещане – е състояние на границата на приятно учудване...
Известно време практикувах осъзнато отношение към всичко, което става с мен.Получавах пълно удоволствие от преживяването на всеки момент и за известно време(дори не дълго)това ми се удаваше.Аз получавах удоволствие от най-обикновенните и всекидневни неща,дори от простото усещане, че живея, че мога да се движа, да танцувам, да мисля, да готвя, да правя секс, да правя йога, просто да дишам.Стараех се да осъзнавам, всичко, което чувствам при това, да улавям нюансите от впечатленията, всичко, до най-дребните неща.Стараех се да бъда напълно осъзната (доколкото ми се удаваше това).
Но това съвсем не е толкова лесно...не може човек 24 часа в денонощие да бъде осъзнат...това е труд..иска усилие...и в края на краищата идва умората..това може да се практикува периодично...за красотата от живота..съгласна съм..но това НЕ Е ТОВА, което не ми стига...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beata на 21.03.11 04:48.