Re: Желания вечв няма...какво нататък? / Религия и мистика / Ошо

Всъщност, трябваше да кажа, за КАКВИ желания говоря.
За мен (мисля и за всички) има три нива на желания.
На първо ниво са желанията от всекидневно-битово-физиологическо ниво.С една дума-всякакви дребни неща, което по-скоро бих нарекла, потребности, а не желания.Тези желания, периодично се появяват, както у всички, все още живеещи хора....с тяхното попълване , както и с изпълнението им. Но не за тези „желания” иде реч.

Аз говоря за желанията от второ ниво- това за мен са- желанията за успех, самоактулизация, реализирането като умен, успешен, интересен, сексуално-привлекателен, значим, необходим и незаменим в семейството, сред колегите(и т.н) човек.За това ниво на желания, като напълно отсъстващо, говоря.

Но има желания и от най-високото ниво – това са ония търсения на себе си, търсене на пътя, търсене на истинското ти предназначение...

Мирошо, говорейки, че нямам усещане за пълнота от живота..., аз нямам пред вид да си върна желанията от второ ниво.Аз повече не искам и няма да си хабя за тях нито времето нито жизнените сили.Изхарчено е достатъчно.
Тези желания са отработени и си отидоха, а какво се появи в замяна? Ами нищо.Покой и тишина.

Мирошо, отговор ми трябва....
И ще го приема, ако го разбера ..
Но мисля, че отговора, който търся, аз зная...
Трябва да вляза в режим Даване-Даряване-Щастие-Съучастие т.к. до сега Щастие не съм виждала.
Именно този отговор, зная аз, Мирошо...

Но как да вляза в този режим ? Не изкуствено, а естествено…
Аз мисля, че сега се намирам в дълбок стадий на индивидуализация, възможно, в нейната последна стадия, защото индувилизацията е роднина на егоизма, обострена от самолюбие..а според моите усещания, аз постепенно изгубвам дори това чувство от себе си, актуалноста на самодостатъчноста..егото ми е размито..личноста ми е все по-безразлична.
Но аз не виждам в себе си самоотвержената алтуристична устременост, желанието за дарение-Съучастие...
Аз по никакъв начин не мога да намеря в себе си тази недаваща предпочитание любов и състрадание към другите, желанието да допринеса за благото на всички.
С ума си разбирам,че всички сме в една лодка, и чуждите проблеми ни правят също толкова нещастни, колкото и нашите собствени, и от тази гледна точка никой от нас не трябва да бъде по-важен за себе си, отколкото всички останали...и ако аз се грижа за себе си, за своето благо, то трябва по същия начин да се грижа и за другите...и , че извън тази грижа, в стремежа към собствено благополучие ( и духовно в това число), -човек никога няма да стъпи на този духовен път....всичко това е ясно...
Мирошо, аз отдавна съм разбрала и осъзнала, че никой не ни е нито враг, нито приятел, нито близък, нито страничен.Но това разбиране, не ми прибави любов...по-скоро, обратното, към всичко се прибави изравнено безпристрастие и безразличие.
А за да стъпя на пътя Даване-Състрадание, като начало трябва да се науча на неправеща предпочитание любов, но как да направя това?

Някои биха казали, че проблемите на повечето жени свършват с навлизането в нова, взаимна любов))) Но аз не разбирам,защо непременно-в нова?Може би,за жената, за да приключи с всички проблеми е достатъчно да осъзнае, че като минимум, тя вече има любов?

Човек се предава на Любовта, т.е. отдава на Любовта себе си, всичко човешко от себе си.По отношение на половете това няма НИКАКВО отношение.

Отговори имат онези, които задават въпроси....Аз просто вече не си ги задавам...Аз просто не искам да бъда”изхвърлена”отново от там, където съм сега...не зная как е при мъжете, но жената трябва да бъде заземена...На нея, на жената, да остане без корени, е равнозначно да остане без смисъл..А смисълът на жената е в любовта...във всеки случай, аз не търся друго....или, ако трябва точно да кажа – не намерих...търсих..