Здравей Beata,

Познато ми е това, което си написала, защото и аз съм минавал през подобни състояния. Много хубаво си го описала! И е много съществено, най-малкото, защото за това не се говори много... Ще ти споделя моя опит без това да е знание от последна инстанция.

Не само относно желанията, но и относно куп други „неща”, в един момент, след изкачване и всякаква „пресечена местност”, достигаме едно „плато”. И в сравнение с това, което е било зад нас, това плато в началото може да изглежда малко скучно. Но платото е просто подготовка за нещо НОВО... За нещо, което все още не познаваме...

Според мен връщане назад към желанията, за които спомена, няма. Естествено, ако истински сме ги разбрали. Но пък това не ти пречи да се потопиш във всяка една от тези дейности по нов начин... Без идентифициране... Точно както си играеш с дете на някоя негова игра. И да откриеш МАЛКИТЕ детайли... Тези неща, които по-рано може би не си виждала... Няма значение дали е за физическа, емоционална или умствена дейност.

Но най-интересното е свързването с Цялото... С всичките видими и невидими Сили около теб. Уверявам те, че всякаква скука (от вървенето по равното плато) изчезва от усещането им. От 2D става 3D. И това, което сме знаели досега се оказва като едно малко зрънце... А новото около нас е като безбрежен океан.

В една съседна тема пак стана въпрос за „по-нататък” и отговорът ми беше, че по-нататък има по-натук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите