|
Трудно е да формулирам въпроса си, но ще опитам.
От просветлените майстори съм научила за желанията като източник и причина за всички наши разочарования и проблеми.
Поработих върху това и...разбрах, че в тях, в желанията, е целия смисъл на живота ни, основната мотивация, двигателя на целия процес на битието.
Спомням си, каква бях преди три години – толкова желания имах! Колко живот, колко емоции...
Сега емоциите и чувствата ми само наподобават емоции и чувства...къде изчезнаха?
Спомням си, че някъде прочетох, че „съдинката” не трябва да се чисти прекалено старателно...защото пропада желанието за обикновен човешки живот, за живот, „като хората”,а аз не се вслушах в този съвет.Сега, изглежда, събирам плодовете.С цялата страст на съществото си, се хвърлих да чистя натрупаното в душата ми....и ето..сега изглежда, че там е чисто.До такава степен, че ми е скучно.Уж съм доволна от всичко.Изчезнаха всички стремежи.Не искам НИЩО....Спокойна съм, като питон и душата ми се кефи от това.Егото ми е подтиснато.Все му е тая, кой е по-добър, по-успял, по-по-най.Не му пука, какво говорят другите за мен...Не му пука, как изглеждам и т.н..Пълна нирвана..И колко скучно..Скучаещото Его, трябва да ви кажа, не е нещо развлекателно.
Отсътствие на всякакви желания, емоции, суета...
Разбирам, че трябва да се разбера с желанията си.Опитах се.Няма такива.С какво да се разбирам?
Опитвам се да се запаля с идеи за пътувания..Избирам – където си поискам – буквално.И аз, която повече от всичко в живота си, обичах да пътувам,....никъде не искам да отивам.
Към любовта - прекрасното нещо.....заливащото те щастие и всякакви такива неща....но постоянно да изпитваш това преживяване...хм ...и към секса, който предпочитах пред всичко останало, сега изпитвам пълна незаинтересованост.
Емоциите и чувствата оцветяват живота в различни багри..Без емоционално оцветяване това състояние е равнозначно на любов без страст.Да, сигурно, истинската любов трябва да носи тишина и спокойствие, но аз имам чувството, че в такава любов не присъства главното – чувството.Възможно е, истинската любов да не е чувство.Любовта е толкова финна материя, че е трудно да разбереш от какви нишки е изплетена.
Към парите – ок...,но ако трябва честно да призная, стигат ми, колкото ги има.И така нататък..
Страхове, също нямам.Отдавна разбрах, че всичко, което се случва в този свят е естествено...всичко, дори смърта.Има не страх, а по-скоро, опасение – да си отида, без така и да разбера главното, онова, което сега не ми стига за усещане на пълнотата и пълноценноста на живота ...
Нямам желание да си върна желанията(имам пред вид само желанията на егото – желанията да бъда успешна).А до разбирането, че живота сам по себе си е прекрасен, не мога да стигна. Не съм в депресия.В пълен покой съм.И точно това ми е малко...странно.
И съвсем нищо не ми се иска…
А защо?
И така е хубаво-о-о..
Измислям си желания----и нищо .) и дори не се чудя...че ги измислям, а не – желая..
В душата ми е спокойно ... но няма усещане за пълнота от живота...
И все повече и повече навлизам в себе си, в своя свят, и все по-далеч и по-далеч от окръжаващите ме .
Късат се връзки – роднински, любовни, приятелски....и за мен това не е важно.
Нямам повече желания....какво по-нататък?
Случвало ли се е нещо подобно с вас?
Може би, трябваше да искам да се избавя от важноста на желанията, а не от самите желания?
А извода ми е, че трябваше да бъда по-ВНИМАТЕЛНА с желанията си.
Може би не трябваше толкова старателно да осъзнавам тяхната природа и да бързам да се освобождавам от тях, доверчиво следвайки просветлените майстори и да бързам с ознаването на тяхната(на желанията)ненужност? Нали сега, когато е вече очевидно, че всички те –осъществени и неосъществени – са само вода в пясъка...а зад тях е все същата вода, и водата става все повече и повече..стана ми неинтересно безкрайното гонене в кръг.Аз се спрях...но и назад няма път.
Но няма и пълна удолетвореност.
От тук е и въпроса ми – а какво по-нататък?
Ако имате някакви версии, споделете, моля...Благодаря.
|
Желания вечв няма...какво нататък?
