Не става въпрос да се види през очите конкретно на Ошо, а през очите на човек от дадена духовна група (примерно ошова). Т. е. да се почувстваш поне за миг част от тази група. Тогава би могъл да казваш, че разбираш съответното учение.

Аз пък бих казал, че умът сам по себе си, даже лишен от его, емоция и инстинкт, пак би бил в заблуда относно духовното себепознание. Основното свойство на ума е мисленето и колкото и логическо и хладно да е то, ще ти трябва да събудиш една друг част в теб (някои я наричат дух, но ти може да наречеш както искаш след като я усетиш) за да се познаеш.

Апропо, за това във филосфията има вечни въпроси от рода на „какъв е смисъла на живота?”, към които колкото и хладно умствено да се подхожда, пак ще си останат неразбрани.

Духовното е скок ОТВЪД ума. Не че той е лош, но е просто недостатъчен.