|
Кастанедските глупости са вятър работа! Правя си труда само заради теб!
Ето как стоят нещата:
'С други думи контролираното безумие е основата на прикриването, също както сънищата са основата на сънуването.'
Прикриването/сталкингът/дебненето тръгва от едно просто наблюдение - необичайното поведение води до движение на СТ. Малки движения. Ако човек успее да се вживее в ролята си, до степен не само да я играе, а действително да се преобрази, тогава той наистина става такъв, за какъвто се представя.
Пример: играе немощен и слаб човек - > наистина става немощен и слаб, а не само да симулира; играе дебел и доволен, наистина става дебел и доволен и т.н.
Това наблюдение довело до следващото голямо и най-важно откритие - Сънуването измества СТ от обичайната й позиция, а прикриването я закрепва стабилно на новото място, така че човек да получи ясно и цялостно възприятие, а не само замазани видения.
Прикриването/сталкингът/ е един цялостен и многостранен метод. Контролираното безумие както е синоним, защото по същество описва същия процес, така може да се използва за онази част от прикриването, чрез която се тренират споменатите малки премествания - а тази част е поведението.
Практикуващият тренира премествания и закрепвания, като безупречно се държи необичайно и влиза в непривични за него роли.
Още един аспект - приели сме нашето поведение за монолитно, има неща, които можем и които не искаме да правим. Необичайното поведение ни дава различна гледна точка, от която да видим, да издебнем своите предразсъдъци и недостатъци. Затова му казват и дебнене.
Накратко:
- основната цел, ако въобще може да се каже така, на прикриването е способността да се закрепя СТ на нови позиции.
- Контролираното безумие пък е нетипично поведение, роли, чрез които на практика се тренира това преместване;
- не на последно място, в тази "тренировка" човек изучава своето поведение, може да се види отстрани и да издебне своите навици, като промени начина си на живот.
Пример: да отслабне - издебва навика, вижда причината за него(чрез прегледа), вижда съставните му части, вижда слабите места. Да кажем, вижда, че майка му го е тъпчела, за да може да има винаги край себе си едно дебело инертно дете, което другите не искат; вижда, че основата на навика е постоянно да дъвче нещо; почва да дъвче дъвка, вместо храна. Тук няма рецепти, всеки сам трябва да стигне до начините, след като има на разположение всички нужни методи.
Критика: за жалост съм срещал само жалки опити за прикриване. Обидя нечий образ и пишман-прикривачът реагира обидено, виждам, че му става кофти. Чак жал ми става. Това е така, защото прикриването се разбира неправилно, като поведение, с което бягаме от себе си и недостатъците си, вместо точно обратното. А се получава така, защото прикриването трябва да е предшествано от някои други практики, които ясно и точно са описани, обаче хората или не четат или искат да почнат да бягат, преди да се научат да ходят, заради мързел и нетърпение. Най-важното - липсва частта с издебването на навиците! Без нея, прикриването е просто пародия, защото как ще пресъздадеш нетипично поведение, ако не можеш един навик да промениш???
Затова, попаднеш ли на пишман-прикривач, най-доброто което можеш да му направиш е да се подиграваш с него, съвсем неангажиращо. Маската му бързо ще падне, ще те намрази и няма да иска да си говори с теб, ще те отбягва и т.н. Ако обаче случайно някой ден му светне, ще има един човек, който винаги може да ти върне услугата!
___________
Редактирано от mo32® на 20.08.10 09:52.
|
Re: прикриване и контролирано безумие [re: blue orchid]
