В отговор на:
- после идва един момент, в който обекта вече не е нещо външно на мен, мен някак си ме няма /трудно ми е да го обясня, нещо като да се изгубя в него/.
- после има един момент, в който вече и той изчезва. и има или едно невероятно блаженство, или усещане за неограничена сила, или нищо. целта е нищо-то :)
Ами при мен тези "два" момента са всъщност един, за достигането до който предхождащи етапи не са нужни. "Сливането" (слагам кавички, защото всъщност няма сливане, понеже разделението е илюзия по начало) с обекта става без предварителна нагласа, всъщност по-точно е да се каже, че предхожда всякаква нагласа.
Липсва идентифициране, определяне на обекта като такъв, затова не е необходимо предварително втренчване, концентриране и изолиране от останалия свят, не са необходими усилия на сетивата и ума това да стане. Обратното - отпускането на сетивата и ума, безусилността - дава достъп до това нищо, което всъщност е всичко.
Няма обект и субект, представите за подобни разделения са се разляли в цялостта. Но това не се постига, случва се.Редактирано от lYl 13 на 18.08.10 15:27.
|