Кастанедите имат една практика, за която ми напомни твоя пример с листото. Казва се втренчване. Механизмът, изпълнението и теорията са следните:
1. Всичко тръгва от естеството на човешкото възприятие, което е много по-всепоглъщащо от възприятието на което и да е друго същество.
2. За да възприема предмет, листото в случая, човек си изгражда представа за това, какво е листо, като с времето я допълва - от какво е съставено, с какви части, какви видове има, от какви растения и т.н. т.е. разлини глоси - частите от които е съставен един сложен предмет.
3. Въпреки това, процесът на възприемане е толкова автоматизиран, че човек хвърля само бегъл поглед, а всичко останало се дооформя от съзнанието, което казва че възприеманият предмет е листо и трбява да изглежда по определен начин.
Втренчването:
= Целта е да се отстрани тази триизмерност на предмета, която ни кара да го възприемаме по точно определен начин. Взирайки се в листото, човек в един момент започва да отстранява различни детайли, които не вижда, примерно задната страна на листото.
= Целта на втренчването е да се получи чисто възприятие, при което отсъства ума, който ни кара да възприемаме не самото листо като обект, а описнаие на листото, което сме научили в най-ранна детска възраст.
= За целта обаче, човек трябва да има повече енергия, не за друго, а за застави ума си да замълчи за малко и да спре процесът на интерпретация.
Това е най-общо и бегло описание на практиката. Мога само да допълня, че се сяда с изправен гръб, диша се спокойно и човек гледа листото.
Има ли описаното от мен нещо общо с описаното от теб?
___________
|