Re: дъга :) / Религия и мистика / Ошо

Ех, Ведрост... :)))))

не мога да ти кажа как да я спреш, ако ти дойде в повече, защото при мен са подействали техники за баланс и заземяване, които използвам от доста време и те няма да имат същите съдържание и сила за теб. но това е външен опит, ти самата най-добре знаеш какво работи при теб :)))))

мога и аз отгоре отгоре да ти опиша как водата действаше при мен, но усещам, че отваряш един много красив и емоционален канал, усещам го и ми е много хубаво, но сега ще се заключа за момент, за да се опитам да ти разкажа защо виждам водата толкова опасна.

когато започнах инвокацийте, чрез вдишване в изменено съзнание, в началото смятах, че ще е нещо леко и медитативно, и ще мога внимателно и дистанцирано да поопозная елемента. оказа се, обаче, че при мен инвокираната водата се движи много силно, защото го прави изключително интелигентно, плавно и дозирано. остави ме с разбирането, че не залива изведнъж и изцяло, и именно с това не позволява да се добие моментна реална представа за силата й. именно това много ми попречи да се ориентирам, докъде мога да запазя баланс и къде трябва да спра.

в началото започна да се движи от най-външната периферия, вливаше се съвсем съзнателно и претеглено през леки, отдалечени от центъра пукнатини. сякаш скенираше преднамерено точно там и откриваше канали, най-тъничките канали, канали, които почти никога не са били активни и с това бяха изключително интересни. след това се вливаше през тях, но го правеше елегантно, с мекота и наситен интензитет. много нежно, много ин, но плътността и непоколебимостта й бяха изцяло ян. енергията имаше огромна течливост, способност да запълни всякакви форми, изпълваше ме с пълно преклонение пред дълбочината и способността си да се заиграе с детайла. превръщаше привидно незначителни неща в абсолютна самодостатъчна цялост. а в момента, в който излизах от това единственото, което имаше значение бе да преминем към следващото, а после новите неща да се обединят. и това беше дотолкова влудяващо, никога не съм си давала сметка, че мога да пътешествам в такъв свят, то е като да разглеждаш познат предмет, а в него неочаквано да откриеш почти непознат детайл, а в детайла толкова дълбочина, че да го опознаваш с часове и това да не е достатъчно. така отваря едновременно нов и пленителен свят на възприятие, хем нов и пленителен свят на усещане. и изведнъж нов детайл, нов детайл, нов детайл, в ново цяло, ново цяло, ново цяло. и микса става тотален.

страшното е, че след всеки следващ път нещата стават все по-силни и чувството е сякаш някаква велика и дълбока преобразяваща тайна всеки момент ще бъде разкрита и овладяна, но истината беше, че след всеки следващ път хем се доближавах до нея, хем не я достигах.

жаждата нарастваше, а между времено нивото на водата дотолкова се покачваше, че доведе до огромен дисбаланс на елементите.

знаеш ли, мисля, че напавих голяма грешка, че тогава не балансирах и не заземявах по време на периода, в който инвокирах. може би при това положение щях да стигна по-далеч. но водата много заслепява, така гори, че почти бях неспособна на аналитична мисъл, не откривах в себе си никакво желание или сили поне от малко да се спра. беше си опиум :)))))