Мила ми орхидейке,

Несъвършенствата на личността няма начин как да не се проявят. Но нали сме тук, на тази земя, на този чуден магичен свят, за да се опитаме да ги преодолеем.

Всеки от нас възприема и мери другите по себе си. Няма как да е иначе. Дори и самия себе си.
На мен ми се случиха (и ще ми се случват), неща, които мислех, че никога няма да ми се случат, които не исках да ми случват и които дори не съм си и помислял, че съществуват... Умът е прекалено малък за да се справи с реалността, а от там идат и проблемите ни, които пак са проблеми на ума.

Аз също често се дразня на някои хора и не приемам техния път. Нищо не може да се направи по въпроса, докато не изправя кривините си. После няма да ми пука и ще го наричам приемане, за да не плаша околните колко съм безразличен към техните проблеми, които вече няма да ме вълнуват. Поне така мисля.

Иначе всеки следва собствен Път, което хубаво, но не е добре ако се опитваме да вкараме околните около нас в нашите рамки. Преди години, за малко да се скарам непоправимо с най-добрия ми приятел. Исках да го убедя, че нещата, които практикувам ще са полезни и за него. Не успях разбира се, той има друга съдба, тая на семеен човек и всичко останало. Просто не се интересува от духовни алабализми. Тогава за пръв път трябваше да приема някого такъв, какъвто е, в противен случай трябваше да се лиша от едно прекрасно приятелство, с човек, с който съм израсъл.
След това съм се опитвал да променям много хора, все безуспешно. За да вървя с някого в една и съща посока, трябва и двамата да пътуваме натам.

Та такива ми ти работи.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите