|
|
| Тема |
 Re: Зависи... [re: magal] |
|
| Автор |
Пич Бoжи (пичага) |
|
| Публикувано | 11.04.10 23:53 |
|
|
|
Всеки е и учител и ученик, постоянно и динамично - променящо се . Учителя се учи от ученика и обратно, а пък всеки знае нещо, което другите пък - не.
Учителите не могат на нищо да те научат, но могат да ти помогнат да се научиш сам.
Всеки се учи сам.
А истината е, че има само един учител и той е на Небето. А пък Небето си е всъщност в нас. Всеки е неразделна частица от Небето и То не може без нито един/една от нас, без нито една малка палава свободна воля. Блудните дечица.. аз толкоз ги обичам... Всичко е всичко и всичко е едно, което има приятния страничен ефект, че в суб-квантовото пространство аз и Скарлет Йохансон сме едно. Хихих... и така, простете моментният лигоч... той беше част от Пътя,.. Излиготването ми беше един малък погрешен път, който ме върна още по-устойчиво на правилния... Всички пътища са правилни, дори погрешните...
Но какво е всъщност всичко това?.. Това са думи.
Какво е "Небето"? Всички думи са в кавички. Картата на съкровището не е самото съкровище, но пък без нея... алхимията не става.
Смени "учител" с "учителКА", ако желаеш. Представи си Я със секси умни очилца, ако желаеш ... няма да сбъркаш.
Смени "Небето" с "Океана" или пък със... "Бога".
Това е твоето шоу, твоята магия, твоята глътка въздух.. твоят монитор.
Думите са нищо без същината, а именно - без това що те означават. А то е тъй отвъдно и отсамно, смътно е, като палав и поподпийнал квант.
Но не бойте се, защото нищо не се губи... любимите ни думи не изчезват, не умират... не потъват във мълчание... защото когато мълчанието е мълчанието на Истината, когато същината дойде ни на гости..., тя запазва думите във себе си, и нежно ги прегръща... И нищо, нищо, нищо не се губи... Когато вдишаме несъмненото,.. нямаме вече нужда от въпроси...
Нищо никога не се губи.
(И не - не съм нашмъркан. )
И всичко винаги е в нас... и винаги е било.. и винаги ще бъде...
Нещата накрая ще се окажат наистина обидно прости.
...
Бибабибап.
Ноо готино ми беше да напиша това постче, хубаво усещане ми създаде... Едно малко духче дойде и отпочна неведом танц със пръстите ми... по клавиатурата.
Бибап.
Чао.
---
Думи, думи... пърхат като пеперудки..
| |
| |
| 
|
|
