Реката има цел. Целта на реката не се променя. Тази цел е единствено възможната цел на реката. Това важи за всички, но за разлика от много други, реката знае това. Тя знае и друго - не целта принадлежи на реката, а обратно – реката принадлежи на целта.
Целта на реката е морето. Или океанът, което е все същото. Реката се стреми към морето, не защото като се влее в него, ще стане по-значима. Тя се стреми към морето, за да стане част от него. В този смисъл реката осъзнава себе си като средство за реализацията на своята собствена цел.
Морето за реката е Цялото. Когато реката си мисли за цялото, тя допуска, че освен него, съществуват и други неща. Те обаче не я интересуват, защото и да ги има, тяхната природа би била съвършено различна от нейната собствена природа. С тях тя може да граничи, но не може да се влива в тях. Тя не може да бъде част от тях. Цялото има смисъл тогава, когато може да си част от него. Цялото е такова по отношение на своите части – минали, сегашни и бъдещи.
Реката не се страхува, че постигайки целта си, ще се обезличи, ще изчезне. Не се страхува, защото знае, че постигайки целта си, тя се превръща в своята цел. От река тя става море. От част става цяло. И тук идва най-интересното. Като постигне целта си, реката не изчезва. Тя продължава да съществува в две измерения – и като река и като море. И като част и като цяло. И като средство и като осъществена цел.
Гонейки своята цел, реката не е припряна. Тя търси най-краткия път, но знае, че трябва да извърви всеки метър, сантиметър и милиметър от него. Реката е чувала приказки, че една цел може да се постигне изведнъж. Тя обаче не вярва на тези приказки. Пътят е истински път, когато се извървява всяка безкрайна част от него. Няма друг начин. Внезапност има, но тя не е по пътя. Внезапността е в самия край на пътя. Внезапността идва, когато си обтекъл всяко срещнато камъче. Може да звучи парадоксално, но внезапността е възможна само като награда за търпението и смирението да следваш пътя.
Реката много добре знае, че по пътя се срещат пречки, дори прегради. В зависимост от тяхната природа, тя или ще ги облее, за да продължи този път или ще потърси друг път. Но в какъв смисъл пътят може да бъде друг, след като целта е една и съща?
|