|
Е,здрасти,на всички!От доста време,не съм наминавала,та реших ,да се спра,да ви питам,какво мислите и вие по този въпрос...В експозето съм използвала мислите на Ошо по въпроса,но все пак,би ми било интересно ,да разбера и вашата гледна точка. И ,така,предлагам ви,моята интерпретация ,върху мислите на Ошо,свързани с възпитанието на децата:
Как правилно да помогнем на децата си да пораснат, без да пречим на разкриването на техния естествен потенциал?
Всеки опит,да помогнеш на детето,е неверн.
Самата идея за помощ е невярна.На детето е нужна нашата любов,а не помощ.За детето е нужна грижа и подкрепа,но не помощ.Естественният потенциал на детето е неизвестен,съответно,ние не можем да му помогнем правилно да го разкрие.Не може да се помогне,когато целта не е известна.Всичко,което ние можем да направим е- да не му пречим.
В действителност,стараейки се да си помогнем,всички се намесваме в работите един на друг,но т.к. това желание е прекрасно,никой не възразява.Естествено е,че детето не може да възрази,защото е малко и зависимо от нас.Окръжаващите ни хора, също,по нищо не се различават от нас :на тях са помагали техните родители,по същия начин както и нашите –на нас.Нито те са разкрили естественния си потенциал,нито –ние.Никой в света не успял да направи това,въпреки непрекъснатата помощ от страна на родители,семейство,роднини,съседи,учители и т.н.
В действителност ,хората са до такава степен обременени от помоща, от нейната тежест...,че е невъзможно да се говори за разкриване на естествен потенциал.Човек не е в състяние да разкрие дори неестественния си потенциал!Човек не може да се движи ,защото тежеста върху раменете му е по-тежка от Хималайския хребет...А най-трудната задача,стояща пред нас е-да не пречим.Това е несвойствено на природата на ума.Всъщност,умът постоянно и много настойчиво се стреми да попречи.Той живее за сметка на това.И колкото повече можем да се намесваме в нечий живот,толкова по-голяма власт получаваме.
По какъв начин може да се измери власта?Тя не е материална,ние не можем да я изтеглим.Но тя е измерима,тя тежи.Тя може да се измери с това,до колко можем да се намесваме в живота на други хора и какво е тяхното количество.Хитлер е имал огромна власт,защото е могъл да се намеси в живота на милиони хора.Но ние не сме Хитлер и въпреки това,можем да се намесваме в живота на някои хора...ние сме Хитлер,в миниатюра.В крайна сметка,мъжът може да се намесва в живота на жена си,а жена му-в неговия.Това е взаимна игра; по този начин и двамата придобиват власт.
На всеки от нас е оказвана помощ , много силно са ни помагали,за да бъдем такива,каквито сме сега.Помагали са на нас , сега, и ние искаме да помогнем на децата си.Всичко,което ние можем да направим, е- просто да ги обичаме,да ги храним,да им отдаваме топлината си ,да ги приемаме.Детето носи в себе си неизвестен потенциал и е невъзможно да се отгатне какво ще стане от него.За това е невъзможно да се даде конкретен отговор от типа :”Именно така,трябва да се помага на детето”.
Всяко дете е уникално,за това е невъзможно да има някаква обща методика,подходяща за всички деца.Само идиот би могъл да прави обобщения,когато става дума за отделен човек.Няма среден човек,такъв никъде не може да се срещне ,а всички признати авторитети се вълнуват от средните хора,които просто не съществуват!Усредненият човек е като Господ-той е вездесъщ,но никой не го е виждал.Бог е до такава степен вездесъщ ,че...ще ти разкажа една история:”В един манастир,се вдигнал голям шум около една монахиня.Тя се затваряла в банята и...се къпела-облечена.Всички решили,че е полудяла.На края я попитали,защо се къпе облечена,на което тя отговорила:"да,аз се къпя сама и вие не сте наоколо,но Бог е –вездесъщ.Как бих могла да се съблека пред очите на Бога-това не е хубаво!” Така и средния човек прилича на вездесъщия Бог: няма го никъде,но се предполага,че е на всякъде.И всички принципи за възпитание са адресирани към този усреднен,обикновен човек.
Въпроса е,как правилно да помогнем на детето.Правилно би било, да не му помагаш-въобще.Ако имаш смелост,моля те,не му помагай.Обичай го,грижи се за него.Позволи му да прави,каквото иска.Позволи му да върви,където иска.Ума ти ще се опитва да се намесва отново и отново и ще ти повтаря:”ако не се намесиш,ще се случи беда,детето може да падне,ако не го спреш...”Но,все пак е по-добре,да му позволиш да падне,отколкото да му помагаш и да го разрушаваш..А пък,ако толкова се вълнуваш,обезопаси пътя му,но не му пречи и не му помагай.Твоята основна грижа, се състои в това,да премахнеш препятствията от пътя на детето,но не и да му пречиш;остави го да върви по своя път.
Трябва да знаеш няколкото съставящи,съпътстващи израстването на детето.Живота се състои от седем годишни цикли и се движи в съответствие с тях,подобно на земята,правеща оборот около оста си за 24 часа.
Първите седем години,са най-важни,защото в това време се полага фундамента,основата, на човешкия живот.В първите седем години,нас ни отъждествяват,тъпчат ни с различни идеи,които ни преследват през целия ни останал живот и ни отдалечават от разкриването на собствения потенциал,те разрушават нашата природа и винаги замъгляват възгледите ни.Те са като мъгла,стояща пред очите ни и изкривяват това,което виждаме.Реалноста е ясна,битието е абсолютно ясно,но очите ни са замъглени от слоеве прах.И целият прах е натрупан през първите седем години на живота ни,тогава,когато сме били толкова невинни,доверчиви,че сме приемали за чиста монета всичко,което са ни казвали.А всичко,което е било заложено във фундамента,после е много трудно,да бъде открито.То практически става наша плът и кръв,превръща се в нашата същност.Ние задаваме хиляди различни въпроси,но нито един въпрос за това,какво лежи в нашите убеждения.
Най-добрата проява на любов към детето е да му се позволи ,през първите седем години от живота, да бъде абсолютно невинно,необосновано,да бъде съвършенно диво и не обременено от всякаква религиозност.Няма настояща необходимост в това,сина да се съгласява с бащата.В действитлност,е много по-добре,ако той не се съгласи с мнението на баща си.Именно така се движе еволюцията.Ако всяко дете се съгласяваше с баща си,нямаше да има еволюция ,защото бащата вече се е съгласил със своя баща и така всички бихме останали там,където Бог е хвърлил Адам и Ева,голи,зад вратите на райската градина.Всички щяхме да бъдем сега там.Но,благодарение на това,че синовете не са се съгласявали с бащите си,с прадедите си и традициите,човечеството е вървяло напред.Цялата тази еволюция е велико несъгласие с миналото.Колкото хората са по-разумни,толкова повече не се съгласяват.Но-родителите обичат послушните деца,а онези,които не слушат-наказват.Ако до седем години,на детето се позволи, да запази своята невинност ,ако не се замърсява неговото съзнание с различни идеи,по-късно ще бъде невъзможно то да бъде отклонено от развитието на собственния си потенциал.
В първите седем години,детето е най-уязвимо.То все още не се намира във власта на родителите,учителите,свещенниците..Как да се запази детето от родителите му,от учителите и свещенниците?
Този въпрос е толкова грандиозен,че да му се даде отговор,е практически невъзможно.Работата е в това,не как да помогнем на детето.Ако ти имаш дете,защити го от себе си.Защити го от онези,които могат да му повлияят,поне в първите седем години,се старай да го опазиш.Защитавай детето от всяко въздействие върху него,така,че да може да си остава –себе си,само за някакви си седем години,защото именно тогава приключва първия цикъл на развитие.Към седем години,то ще стои твърдо на краката си,ще стане центрирано и силно. Ние дори не можем да си представим,колко силно може да бъде едно седем годишно дете,защото ние самите не сме срещали неповредени деца,ние сме виждали само- повредени, пълни със страхове и малодушие,възприети от майката и бащата,от семейството.Те не са самите себе си.Ако не разрушим детето ,в първите седем години...сигурно ще се удивим,когато срещнем такова дете.То ще бъде остро-като меч.Погледът му ще бъде ясен,то ясно ще вижда същноста на нещата.В него ще се забележи невероятна сила,която не би могъл да притежава седемдесет годишен възрастен човек,защото в такова дете няма заложен здрав фундамент.Ако си родител,трябва да имаш смелоста да не пречиш на детето си.Отвори вратата на всичко непознато и остави детето да експериментира.То все още не познава себе си,както и никой не знае това.То ще опознава нещата,така,както човек се движи в тъмнината.Не учи детето си да се плаши от тъмнината,не го учи да се страхува от неудачите си и да се страхува от неизвестното.Подкрепяй го.Когато детето се отправя в пътешествие в непознати краища,подкрепяй го,поддържай го с любовта си,със своята благословия.Не му позволявай да се поддава на твоите страхове.Ако ти се страхуваш,остави страховете си за себе си.Не натоварвай детето си с тях,с това само ще му попречиш.
След седем годишният цикъл,започва следващия,от седем до четеринадесет.Един нов жизнен опит: в детето за пръв път ще започнат да се събуждат сексуалните енергии.Но това е само нещо като репетиция.
Да бъдеш родител е трудно,за това,ако не си готов за трудностите свързани с това-не ставай родител.Хората стават бащи и майки,без съвършенно да разбират,в какво се въвличат.Ние раждаме нов живот и ще трябва с всички сили да се грижим за него.
И така,когато детето започне сексуалните си”проби на перото”,родителите започват да му пречат още повече,защото на тях самите някога , са им пречили.На тях им е известно само това,което с тях са правили и по този начин , те правят същото със своите деца.Сексуалните репетиции не се поощрявани от обществото,поне до днешно време.Седем годишните момче и момиче са в период,когато без всякакъв риск,без нежелана бременност,без проблеми,които биха могли да възникнат между семействата,могат да си позволят всякакви”игри”едно с друго.Да, тези игри, са сексуално оцветени,но това е само репетиция,това все още не е истинския спектакъл.Обаче,ако ние не им позволяваме да репетират,тогава,в един прекрасен ден,завесата ще се вдигне и ще започне истинската драма...Но те няма да разберат какво става,те няма да имат суфльор,който да им подсказва,как да постъпят...Техният живот би бил вече развален ,благодарение на нас самите.
Тези седем години,вторият цикъл на живота,е чрезвичайно важен,в качеството си на репетиция за бъдещия им сексуален живот.Поради това,че хората пропускат периода на подготовка,много често,в съзнателният им живот,отсъства прелюдията към секса,въпреки,че прелюдията е изключително важна.Тя е много по-важна,отколкото самия сексуален акт,защото непосредственния сексуален акт продължава само няколко секунди.Това не засища.От това може да възникне само недоумение.Човек очаква толкова много,а в крайна сметка не получава нищо.Има една индийска поговорка:”Кхила пахад никли чухиа”,което означава:”разкопал цяла планина,а намерил само една мишка”.И това,след толкова усилия: ходене на кино,в клуб,на вечеря в ресторант,след празни дрънканици,които не са нужни нито на единия,нито на другия,но въпреки това -изговорени, се прекопава цяла планина ,за се намери една- мишка! Нищо не разочарова така в живота,както секса.Преди време,на една реклама на кола ,беше написано:”Това е по-хубаво,от секса.”Наистина-отлична реклама.Действително,ако се огледаме наоколо,ще намерим 1001 неща,по-хубави от секса.Секса-е само една мишка.Толкова много „ах” и „ох”,такова потене...и в крайна сметка и двамата се чувстват-излъгани.А причината е в това,че ние не познаваме изкуството на секса,а ни е известен само неговия промежутъчен стадий.Все едно,че гледаме филм от средата и то ,само за няколко секунди.Разбира се,че нищо няма да разберем за какво става въпрос във филма,защото няма нито начало , нито край.Възможно е да сме попаднали в паузата между сцените...в която изобщо нищо не е имало.Мъжът изпитва срам, след такъв секс,обръща се и заспива,той просто не може да гледа в очите на жената,срам го е,за това се обръща и заспива, а жената е тъжна и разочарована,защото това не е онова,което е очаквала...
И това е всичко?Тогава за какво е цялата суета около всичко това?
Причината е в това,че обществото,в което сме израснали,не ни е позволило да минем през периода на подготовка.Ние не знаем какво е прелюдия.В действителност,прелюдията е онази част от секса,от която ние получаваме най-голямо удолетворение.В прелюдията има повече любов.Секса е просто биологична кулминация.
Но кулминация –на какво?
Ние сме пропуснали всичко,което би могло да ни доведе до кулминация.Ние си мислим,че можем да стигнем до върха,пропускайки стъпалата на стълбата..а,всъщност трябва да се качим по нея,стъпвайки на всяко стъпало,за да достигнем едва тогава най-висшата точка.Всички търсят кулминация.А глупавите психоаналитици и тем подобните ,са внушили на хората идеята за оргазма.Но оргазма е нещо по-висшо от кулминацията,за него е нужно нещо повече.Хората не стигат до кулминация,техният сексуален живот е само начин за сваляне на напрежението.Да,за определено време,се чувства облегчение,като след хубаво кихане.След него е толкова хубаво..но ,за дълго ли?Колко дълго,може да ти бъде добре ,след като си кихнал?Дори можем да се похвалим:”Така кихнах сега,просто потресаващо!”Заедно с кихането,отминава и цялата радост.Като след безпокойство,което ,след като е премахнато,те кара да се чувстваш отпуснат.Такъв е сексуалният живот ,на повечето хора по света...Някаква енергия те безпокои,чувстваш тежест,започва да те боли главата и секса ти носи облегчение.
Начинът ,по който се възпитават децата ,е жестоко убийство на целият им живот.Седемте години сексуална подготовка са чрезвичайно важни.Децата трябва да отрепетират бъдещия си живот,да бъдат подготвени за него,като на детето се предостави пълна свобода по отношение на растящата в него сексуална енергия, без това да се осъжда и потушава.
Ние живеем в много странен свят.Ние се раждаме благодарение на секса,ние живеем заради секса,нашите деца се раждат,благодарение на секс – и при това,именно секса се осъжда повече от всичко,смятайки се, за величайщ грях.
Вторият седем годишен цикъл,е чрезвичайно важен,защото той подготвя за следващите седем години.
Ако „домашната работа” е написана правилно,в следващия цикъл-от 14 до 21 години, секса става по-зрял.И е много важно,да се разбере,че ако репетицията е била успешна,с човека започва да се случва нещо ,за което по-рано,дори не е мислил,защото не е имал тази възможност.
Ако вторият жизнен цикъл дава представа за” прелюдията”,то третия жизнен цикъл, дава престава, за завършващата стадия на секса,за неговия епилог.
В този период, започва стадията на влюбването.
Това все още не е биологичен интерес.Все още никой няма намерение да създава деца и семейство.Това е период на романтичните игри.И ако в човека няма никаква романтичност,той няма да разбере каква е завършващата стадия на секса.Секса е точно по средата.И колкото по-дълго продължава прелюдията,толкова по-голяма е вероятноста за достигане на-най-висшата точка/кулминация/; , а колкото по-голяма е възможноста за постигане на кулминация, толкова по-добро е началото на завършващата стадия.И ако двойката не знае,че секса има и трета стадия,то никога няма да разбере,какво е секса в цялата му пълнота.
Сега има много сексолози,и всякаква информация,които се опитват да обучават в прелюдията на секса.Но разучената прелюдия-не е истинска.Хората не обръщат внимание на завършващата стадия на секса,защото след като човек достигне кулминацията,нищо повече не му е нужно:той е свършил,работата е приключена.
За това е нужно,да бъде романтик,поет,нужна е душа,която да умее да казва:”благодаря”,да умее да бъде благодарна.На човека,мъж или жена,който те е довел до кулминация, е нужна благодарност.
Заключителната част на секса е-благодарност.
Без епилог,секса си остава незавършен;всички човешки проблеми,възникват заради незавършения секс.Може да се стигне до екстаз само ако прелюдията и епилога са напълно балансирани.Именно в тази хармония,най-висшата точка,се превръща в оргазъм.
Трябва правилно да се разбира думата”оргазъм”.Тя означава,че цялото твое същество-тяло,ум,душа-органично се въвлича в процеса.И тогава ,това се превръща в медитация. Ако секса не се е превърнал ,като заключение в медитация,значи така и не е станало ясно,какво е това-секс.
По същия начин,както децата се раждат от обикновен секс,така медитацията се ражда от необикновен секс.
Животните възпроизвеждат потомство-в това няма нищо особенно.Но само човек е способен да преживее опит в медитацията, в самия център на оргазмените си усещания.Това е възможно само,ако в периода от 14 да 21 години ,на младите хора се предоставя свобода в проявлението на романтичните им чувства.
От 21 до 28 години –настъпва периода,в който хората могат да се определят.Те могат да си избират партньор,защото вече са способни да направят правилния избор,благодарение на опита от предидущите два цикъла.
Никой друг,не може да направи това,вместо тях.Това прилича ,по-скоро ,на интуитивен избор,това не е математика,не астрология,не хиромантия,не И-дзин,нищо от това няма да помогне.Това е интуиция-запознаваш се с много ,много хора и изведнъж,нещо прещраква от вътре,нещо,което не се е случвало с никой друг.Това прещракване е толкова ясно и точно,че не възникват никакви съмнения.Дори ако възникнат съмнения,нищо няма да се получи,защото уверенноста е прекалено дълбока.И това прещракване,определя избора.
Някъде между 21 и 28 години,ако всичко върви,така,както е казано до тук и ако другите не пречат,човек избира партньора си.
И тогава започва най-приятния период от живота,от 28 до 35 години,най-радостния,най-спокойния,защото двама човека започват да се разтварят един в друг,да се сливат един с друг.
От 35 до 42 години,започва нов етап,отварят се нови врати.
Ако до 35 години , хармонията е била пълна,с изживяване на истински оргазъм,и през това ,партньорите откриват за себе си медитацията,то от 35 да 42 ще си помагат един на друг в потапянето в медитация по-дълбоко и дълбоко,вече без секс,защото секса ,в този момент , започва да изглежда,като детска игра,юношеско развлечение.
42 години е подходяща възраст,когато човек е длъжен точно да разбере,кой е той.
От 42 до 49 той се потапя все по-дълбоко и дълбоко в медитацията и по този начин опознава все повече себе си,като помага на партньора, да прави същото.
Те стават-приятели.
Няма повече мъж,няма повече-жена,онова време е минало.То чрезвичайно е обогатило живота им,но сега ги чака нещо повече, и това е нещо повече от любов,това са приятелските отношение на съчувствие,които помагат за навлизане на все по-дълбоко в себе си,което дава по-голяма независимост и самота.
Двамата партньори са като две високи дървета,които стоят отделно,но много близко едно до друго,като две колони на храм,поддържащи един покрив,стоящи толкова близко,но в същото време отделно,независимо, уединено.
От 49 до 56 години, такова уединение ,става централна тема на живота.Всичко в света губи значението си.Единственото,което има значение, е уединението.
От 56 до 63,човек става това,което е трябвало да стане:неговия потенциал се разтваря,като цвете.
От 63 до 70,човек започва да се подготвя да напусне тялото си.
Сега вече той знае,че той не е това тяло,че той също , не е и ум.Той е разбрал,че тялото е нещо отделно от него,някъде в 35,а ,че ума е отделен от него е разбрано,някъде в 49.
Сега всичко отминава,освен наблюдението на самия себе си.Остава само чистата осъзнатост и това е подготовката за смърта.
70 години ,е естественният период от живота на човека.И ако всичко върви по естественния си ред ,човек умира с огромна радост,в невероятен екстаз,изпитвайки абсолютно щастие от това,че живота му не е бил безсмислен.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vidiya на 10.02.10 22:38.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vidiya на 10.02.10 22:55.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vidiya на 10.02.10 23:13.</EM></FONT></P>Редактирано от vidiya на 10.02.10 23:34.
|
Как правилно да помогнем на децата си да пораснат,
