|
Тема |
Re: С усмивка [re: Mиpo] |
|
Автор |
Capa_ () |
|
Публикувано | 29.01.10 08:32 |
|
|
Не знам какво ме прави така усмихната, Миро, не искам и да знам. Знанието е печал и гонене на вятъра-напразно. Искам да се наслаждавам, потапяйки се дълбоко и да се отпусна, така че да тече възможно най-дълго, неразваляйки го с разсъждения, умуване и търсене на причинно-следствени връзки.
Всъщност, зависи от усещането ми за Цялото, за което стана дума в съедната тема.
Значи да си естествен означава да си имаш по някоя патеричка, взависимост от индивидуалната дефиниция за това? А не е ли свързано със самодостатъчността и хармонията/покоя със себе си?
Що се отнася до мекото и твърдото, чел ли си "Самите богове" на Азимов? Един много умен човек, да не кажа най-умния, който познавам, ми я препоръча и оттам се замислих за възможността да възприемаш околните и себе си с чувствителност, която губиш, когато станеш от мек -твърд. Но това е само един от многото пластове, които разкрива тази книжка. Не искам да я подлагам на литературен анализ и искам да запазя за себе си това, което извика прочитането й. И все пак, мисля, че смисълът или по-важната част от живота ни минава, докато сме меки, докато можем да изпитаме оргазма на всяка форма на общуване и взаимодействие с околните и околното, или себе си, докато можем да разберем, да течем като река, ако щеш.
|
| |
|
|
|