|
Да, точно това имах предвид под „приспиване”. Имам интензивна работа, където вниманието ми трябва да е насочено изцяло към нещо външно за по-дълго време. Примерно, отговорник съм за подготвянето на международен стандарт и имаме международна среща, където моят компютър е включен към екрана пред всички и в реално време дискутираме текста, получавам забележки и предложения и преработвам текста. И цял ден вниманието ми трябва да е почти изцяло към същността на темата и към колегите от различни страни. Т.е. извън мен. Ако предните дни вниманието ми е било също дълго извън мен, ако имам някакви физически проблем за момента, ако се чувствам недобре енергийно, ако емоционално нещо ме разсейва, ако умствено не се чувствам сигурен и се събират различни фактори, които се наслагват и които могат да ме приспиват постепенно и „тангенциално”. От другата страна е будността и духа (както медитациите от последно и по-дълго време), които също се наслагва, но с противоположен знак и се получава общата будност за този момент.
Схематично будността с течение на времето при всички нас може да бъде изобразена по следния начин:
Мащабът, видът на графиката (линейна, логаритмична или друга) и въобще функцията на будността с времето зависят от всеки човек. Някои хора приемат за „заспиване” пропадането от средно към минималното ниво, но поне на мен ми се струва, че заспиване (макар и по-различно) е и слизане от максимално ниво на ежедневното ниво. От друга страна разбираш относителността на максималното и минималното ниво, защото за едни максималното ниво, може да е за други минимално такова и обратното.
Питали са ме какво е просветление и това, единственото което бих могъл да кажа е, че това е когато ежедневното ми ниво на будност се изравни (поне) с максималното.
Всеки духовно търсещ и учещ се човек използва и развива методи за себе си за минимализиране на минималното ниво и развиване на максималното... Понеже темата е за разликите между Ошо и КК подходите се сещам за една разлика в един сходен метод. Не знам дали познаваш кастанедовия Преглед? При него примерно сядаш, насочваш си вниманието към минали събития станали от синята зона на графиката (а по-късно и към бялата) и си „прибираш” енергията, която си разпръснал от взаимодействията там. Практиката е хубава, особено за започване. Под влияние на Ошо аз обаче я модифицирах по следния начин. Виждаше ми се странно да правя Прегледа примерно чак вечер за изминалия ден, стана ми интересно да се опитвам да го правя максимално близо до съответното събитие през целия ден. В гореописаната ситуация с международната среща, някой ми казва нещо, което предизвиква някаква неосъзната реакция в мен. И ако будността не ми е паднала толкова ниско, Наблюдателят в мен я забелязва в следващия момент при все, че вниманието ми е насочено към толкова други неща... И колкото по-ясно я виждам, толкова по-ясно се осъществява Прегледа (бях писал за това в КК клуба преди време и темата е в профила ми).
Ти как определяш и виждаш тези три нива от графиката при теб?
|
Функцията на будността с времето [re: konopr]
