Екзистенциален въпрос е този, чийто отговор би могъл да промени нещо в нашето поведение. А колкото един въпрос е по-общ, толкова по-малко вероятно е да свърши това.
Що за съмнение би било това, за което говоря, ако не е във всички посоки, включително и към Ошо. Аз не следвам тази фраза на Ошо. Позволявам си да говоря за нея, както и за разни други неща, когато са станали мое усещане. Това, което съм чул от Ошо, Кастанеда или от теб е обект за изследване и медитиране. Ако стане част от моята същност, ще мога да ти говоря директно за него. Ако ли пък не, просто ще знам, че някъде за момента имаме различно виждане (вкл. и спрямо Ошо). Но кой знае, друг ден мога да го променя, врата ми е отворена.
Относно съществуването ми, мога да ти отговоря съвсем формално, че да, възможно е някой да ме сънува. Обаче какво би променило това в действията ми? За това ще ти отговоря същностно. Първото, което съм наблюдавал е кое е най-реалното в съществуването ми, т.е. коя е изходна база за изследване на останалото. И от различните състояния съм намерил тези, при които има такава пълнота (по-горе говорехме със скиома за това), че съмнението отпада.
Като казвам, че „съмнението отпада” това не значи, че никога нищо друго не би било възможно. Просто значи, че отпада за ДОСЕГА ПОЗНАТОТО МИ. Примерно утре ти ми даваш Дон Педро и следствие на това разбирам, че има и нещо друго или че някой ме сънува. Чудесно, така да бъде. Поведението ми ще се промени съобразно.
Поне за мен, съмнението и разните въпроси, вкл. и тези към кастанедолюбителите в тази и съседната тема са СЪВСЕМ ПРАКТИЧНИ. Колкото по-навътре навлизаш в себе си и толкова по-голяма вероятност има да си кажеш в един момент по отношение на нещо „О, това ми ясно”... Впрочем, Кастанеда го казал съвсем ясно по-горе как тази яснота ни е естествен враг. И съмнението за което говоря, е вид естествен анти дот за нея. Както и общуването с различни хора и различни системи. За това бих и дошъл на семинара ти през юни, ако евентуално съм в БГ по това време.
|