Въпросите ти ми се струват умствени, а не екзистенциални. Какво значи да се съмнявам в Ошо? Дали е съществувал или какво? Екзистенциален би бил въпроса ти, ако смяташ, че следвам на вяра някоя него фраза и ти би ме запитала съвсем конкретно защо го правя и дали съм се усъмнявал в това.
Може да повтаряш сляпо като едно малко зелено папагалче „Съмняваш ли се?”, но това не е съмнение по същността си. Съмнение за мен е да си отвориш очите, да търсиш, да видиш как стоят нещата... И когато видиш нещо, съмнението отпада от самосебе си. Примерно за съществуването ми, за което питаше.
Ако някой ден ти или някой друг ми покаже нещо по-дълбоко от това, което се е отворило като опознато пространство в мен, разбира се, че ще насоча естествено опознаването си (т.е. съмнението) към него.
Ти и Лу от самосебе се сравнихте по отношение на тази тема. Ти ме прегърна, а тя не. А ако на теб ти е интересно да се сравнявате „по атомно”, направи го. На мен, не ми е. Аз направих това, което ми беше интересно на мен, споделяйки за действията, които съм видял, че са различни. Кой знае може и да не е така... Пуснах темата като вид лаборатория. И тя е ОТВОРЕНА и всеки може да име свое мнение.
Казваш, че когато си щастлива не се съмняваш. Да те попитам, винаги ли си щастлива? Никога ли не си си задавала въпроса, защо си в дадено състояние (може би различно от щастието)?
Ако ти харесва да стоиш в слепота, скованост, високомерие и ядосване, уважавам правото ти на това. Ако мен питаш, красотата, живота и сочността могат да се изразяват и по друг начин различен от горния... Но не приемай това като накърняване на вярата ти.
|