Харесва ми това, което казваш. Аз също не съм съгласен, че съмнението било инструмент за начинаещи, а вярата за напреднали. И не само зарадии следните две гледни точки, които се оказват почти идетични:
Ошо: "Не позволявай на твоето съмнение да умре. Това е най-ценното нещо, което притежаваш, защото съмнението е това, което един ден ще ти помогне да откриеш истината... Съмнявай се, докато не откриеш. Недей да вярваш, докато не познаеш сам."
Кастанеда: " И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече."
Няма значение на какво ниво е човек, вярата, ако се изпозлва като инструмент, винаги може да ни заслепи. И това е един от аспектите на тази тема. Вярата се случва от самосебе си, когато е имало достатъчно съмнение (т.е. изследване) преди това и човек е видял как стоят нещата... Съмнението е ЯН, активното действие... А вярата е ИН, пасивното, това, което се случва. Ако човек действа с вяра, ще му се случат после много съмнения...
Ти в какво вярваш? Но виж внимателно в теб преди да ми отговориш.
|