|
В , където дискутирахме една дребна фраза на Кастанеда, се откроиха някои черти на кастанедочетящите. Ще си позволя да обобщя тези черти (добавяйки такива и други от други срещи) и да ги сравня с подхода на Ошо.
Първата разлика между двата подхода е, че при кастанедочетящите вярата под една или друга форма присъства имплицитно като средство за познание. Всъщност, ако човек е прочел всичките книги на КК и следва това учение, трудно би се оправил без солидно количество вяра. Има обаче два типа вярващи кастанедочетящи: едните не искат да си признаят и рационализират по всякакви начини, докато други все пак се осмеляват да говорят за така наречената "необходима" или "задължителна" вяра (което им прави чест). При Ошо подхода, СЪМНЕНИЕТО е основния инструмент за познание. И примерно за мен, това че нещо е казано от Ошо, не го прави автоматично вярно или необходимо за подражание. БУДНОСТТА и ОПОЗНАВАНЕТО НА ЖИВОТА са критериите.
Първият тип от гореспоменатите вярващи (които не искат да си признаят) ме подсеща за друга съществената разлика, а именно честата липса на искреност и автентичност при последователите на КК. Нормално е всеки човек да повярва в нещо (погрешно или не) или пък да сбърка, но поне при Ошо подхода няма нищо лошо човек да си признае. И въобще да бъде АВТЕНТИЧЕН и ЕСТЕСТВЕН.
Естествено отиваме и към така нареченото "прикриване" (или "баламосване") при кастанедочетящите. Когато им зададеш обикновен въпрос за тях, те смятат, че искаш да им отнемеш душата и ще направят всичко възможно, включително и да си заровят главата в пясъка пред теб, за да се прикрият. Още по-странното е, че си мислят, че крият някакви свръхтайни в тях, които ти с твоя въпрос искаш да им откраднеш. Докато Ошо хората, когато общуват, са отворени и естествени и в общуването им е важно не някакъв конкретен (таен) отговор, а това да могат да ТЕКАТ КАТО РЕКА. За тях криенето е толкова абсурдно, просто защото човешките ни същности са едни и същи.
При кастанедочетящите търсенето на истината за нещо много често се свежда до търсенето на страница от книги на КК или някой друг, където има цитат относно това нещо. Докато при Ошо подхода, ТЪРСЕНЕТО е в НЕОБЯТНОСТТА НА ЖИВОТА.
В съседна тема се изясни, че според кастанедочетящите енергетичността на човек зависи основно от качеството на секса при зачеването му (извън това зачеване, качеството на секса въобще не е важно и даже е желателно да се избягва). При Ошо подхода ВСЕКИ МОМЕНТ е ВАЖЕН. И всеки момент е чудесен повод за СЕКС на РАЗЛИЧНИ НИВА и за ЗАЧЕВАНЕ на НОВОТО.
Извънматериалното за кастанедочетящите най-често се изчерпва с общия термин "енергия". Докато при Ошо подхода енергията, както и материалното, са средство за РАЗВИВАНЕ на ДУХА и за постигане на ЦЯЛОСТНОСТ.
Някои кастанедочетящи обичат да спорят безцелно. Тук трябва да призная, че това се отнася за относително тесен кръг, които явно не са дочели книгите на КК, където това може да се приеме като чиста загуба на енергия. Според Ошо подхода споренето е едно от най-глупавите занимания. И Ошо хората предпочитат вместо него нещо, което често се приема враждебно от кастанедочетящите, а именно ЛЮБОВТА във всичките й форми.
Разбира се, всичките това са само мои наблюдения и не претендирам за меродавност и изчерпателност. Отделни хора в единия или другия случай може да са изключения. Така или иначе, който иска да сподели своите наблюдения по двата подхода, и разбира се по своя подход към живота, да заповяда.
|
Разлики между Ошо и КК подходите
