Оставям те, без да се докачам, да имаш дом и стени. Само ще те питам, всичкото останало творение извън стените, на кого оставяш? Оттук въпросът, за кого е сътворено, защо съществува, защо творецът, бог, ние позволяваме съществуването му? Не е ли всичко тук, в тази реалност заради нас, поради нас?
Много въпроси станаха, но визирам действителността, пред които на всички предстои да застанем в един момент, дали има дом, стени, граници. Как ще се справяме тогава с тази безкрайност, необятност, ако докато сме тук не си даваме възможност, бягаме от всеки шанс да се докоснем до нещо по широко, до нещо което включва нещо повече от тесните граници с които сме се заобиколили, от познатите хора, думи, мисли, разсъждения, действия, как ще станем цялото и ще се единим с всичко? Как?
Като боравим с едни категории, като оставаме човеци, които избират само уютното, мекото, топлото, не си причиняват никакво неудобство, за да не би някой, нещо да дойде и разруши илюзорното им съществуване.