|
Филмът не е и български - човешки е.
Ей ти един откъс от един книжен червей, да не кажеш, че не съм ти дал нищо в тоя разговор :
"— Всичко, което мога да ти кажа — каза дон Хуан, — е, че воинът никога не е достъпен. Той никога не стои на пътя, в очакване да бъде напердашен. Така той свежда до минимум шансовете на неочакваното. Това, което наричаш произшествие, в повечето случаи лесно може да се избегне, освен от глупаци, които живеят както дойде.
— Не е възможно винаги да се живее стратегически — казах аз. — Представи си, че някой те чака с пушка с оптически мерник някъде. Той може да те съзре точно от петстотин ярда. Какво ще направиш?
Дон Хуан ме погледна с недоумение, а после избухна в смях.
— Какво ще, направиш? — настоях аз.
— Ако някой ме чака някъде с пушка с оптически мерник? — каза той, явно имитирайки ме.
— Ако някой се с скрил от погледа ти и те чака. Няма да имаш никакъв шанс. Не можеш да спреш куршума.
— Не. Не мога. Но още не разбирам мисълта ти.
— Мисълта ми е. че цялата твоя стратегия изобщо не може да ти помогне в подобна ситуация.
— О, може. И още как! Ако някой ме чака някъде с пушка с оптически мерник, аз просто няма да отида там.
"
Продължението го оставям сама да го намериш, ако искаш. Дадените наготово неща не вършат работа. Виж ти как се пянявиш, без дори да знаеш, че един клуб в интернет, имал по-специален режим на допускане в него.
И не са виновни йогите или модератора, дори и човекът, който докара тия мерки. Ти се чувстваш оскърбена и засегната, защото си открита и те пердашат на пътя. Ако имаше поне малко стратегия, щеше да драснеш една бележка на модерато и да попиташ за какво иде реч...
А ти побърза от една обида да създадеш една поредица от негативни реакции, която отеква в два клуба!
П.П. И така, ножа се оказа пушка, ъгълът - дърво, авторът на изказването е друг, а смисълът....
___________
|
Re: До т. нар. български "йоги" [re: Haтaшa.]
