|
|
| Тема |
 Тема. |
|
| Автор |
Srimad (swami) |
|
| Публикувано | 16.08.09 11:36 |
|
|
|
Да дадем на клетките на тялото съзнание за безсмъртие, което вече съществува в душата ни е основна задача. Преди всичко да погледнем към вечността. От опит виждаме, че проблемът за безсмъртието е свързан винаги с проблем за истина. Безсмъртно е това, което е истинско. Ако бяхме напълно истински, бихме били изцяло безсмъртни. Засега само душата ни е безсмъртна защото е истината на Духа в нас. Тя преминава от живот в живот, расте, прогресира и става все по-съзнателна. Менталът, когато е достатъчно организиран около централната Истина, когато иска Истина и мисли Истина, е безсмъртен и много лесно намираме старите си формации. Има изключително близки истини, има необяснимо силни потребности за истина. Когато е достатъчно интегриран към централната психическа Истина, виталът също е способен на безсмъртие - изплуваме в друго измерение, познато като вечността. Но това е много рядко, защото обикновено нашата сила за живот е заета много повече с пропиляване на времето, отколкото с желанието да изгражда истински живот.
Но нека да признаем, от стародавни времена Смъртта е мъдра: един Господин Дюпон - безсмъртен, това би било чиста загуба за безсмъртието. Смъртта в крайна сметка е верен страж на Истината.
Смъртта и старостта ни сграбчват само защото не ни достига истина.
На клетъчно ниво ние живеем в пълен хаос. Това е вихрушка от усещания, които са силни, приятни, болезнени, остри, глухи, пробождащи ни ту гори ту долу. И щом бъркотията секне, зейва тревожна празнота, която на всяка цена трябва да запълненим с други усещания, с все повече усещания.
Чувстваме се живи, само когато се движим. Следователно основното в този хаос е да постигнем пълен покой - не душевно равновесие, а клетъчно.
Тогава работата за истина може да започне.
| |
| |
| 
|
|
