Брандо, според всеки ученик, учителят му преподава точно най-подходящите практики. В противен случай не би го следвал и не би ги правил.
В различните учения има различни практики, за различни типове хора. А някои учители дават практиките според ученикът - ако е като шило в торба, ще му дадат да прави нещо, което да го успокои и балансира, ако е прекалено инертен, ще прави нещо друго, което да го центрира.
Ако е прекалено физически насочен, ще му дадат физически упражнения, акое ментално- ментални и т.н.
Няма универсален метод за всички хора, затова доста често, ученици на един учител, имат коренно противоположни виждания за системата, която са учили при него, особено ако не са стигнали до нейния край, където всички методи се срещат. И по тоя начин възникват едностранчиви методи и се губи цялостното и завършено познание.
Не е важно с какво ще се започне, а как ще се практикува. Понеже в нашето съвремие има много масови системи, които трябва да са пригодни към много различни по характер и темперамент хора и се преподават масово, затова възникват и разни сурогати, които да пасват на всеки, ама ми се струва, че не пасват на никой. Липсва личното отношение на учителя, който да види що за човек е неговия ученик и да нагласи практиката така, че е подходяща.
Може би и това е причината вече доста учения да са подходящи за определен тип хора - щото принципите са се превърнали в затвърдени практики с точна последователност, която е догма и не се нарушава.
___________
Редактирано от mo32 на 14.07.09 09:10.
|