В цитирания от теб текст (коректно е да посочиш източника разбира се) гневът се приема по презумция за нещо, което е "неправилно" и следователно - с него трябва да се справим. Дори е създадена методика, която да доведе до справянето с гнева.

Можем да се запитаме, първо - дали наистина винаги гневът е нещо "неправилно"? Защо обобщаваме и пренебрегваме уникалността на всеки конкретен случай, изключвайки ситуации, в които например поведение, изразяващо гняв (или поне изглеждащо като такова), да бъде напълно адекватно?

И второ - кой е този "аз", който се "справя" с гнева? Има ли наистина "аз", разделен от гнева? Какво е "аз"-ът? Структура от натрупани преживявания, спомени, информация, обусловености, обвързаности, обсебвания. Същата тази структура провокира съзнанието да реагира по определен начин, по някога и под формата на гняв. Съдържанието на "аз"-а и съдържанието на гнева е едно и също. "Аз"-ът в определени ситуации се проявява като гняв, т.е. "аз"-ът е гняв, а не "аз имам гняв". И как може същият този "аз", който е гняв, да се справи с гнева? Поставяйки си такива задачи в резултат на определени внушения, можем да се оплетем в още по-големи усложнения и себезаблуди.

В случая психологическите модели не водят до реална полза, каквато е свободата от гнева, но дори задачата им е неправилно зададена - "справяне с гнева". Защо трябва да се "справяме" с гнева и "кой" всъщност се справя с него?