|
съзнанието само ми демонстрира възможностите си,но да ги ползвам,за сега ,не ми позволява.Но за това пък сега,аз точно зная,че това е възможно.
Наистина, човек докато не опита от "солта"/"мангото"(за което бях писала някъде по темите, и започна да се говори, че защо точно манго, а не "пъпеш" или "диня"......ума си намира всякакви залъгалки да отклони човека от същността/от смисъла) няма как да е сигурен, кое точно какво и най-вече,
как му действа лично на него (за даден метод или практика).
И понеже сме в клуб Ошо,
ми се иска да вмъкна още нещо писано от Ошо за сънищата
и сънуването, което открих.
Той описва 5 нива на сънуването:
1. Нивото, в което сънуваме нещо и забравяме, че се е случило(качество на комплексиран ум)
2. Частично помним и можем да се индетифицираме със случването в съня.
3. Картини/изживявания от миналото(в този живот) или бъдещето.
4-5. Са нива, където се виждат изжививания от минали животи и проекции на
бъдещи наши инкарнации. Тези две нива, не бива да се свързват с обикновения ум.
Спомням за два моите сънища,
кадето се върнах в далечното минало.
Първи сън
(По това време съм омъжена вече може ли година със съпруга си)
Сънувам себе си, седя на стол и пуша цигара.
В мъжко тяло съм. Гледам се, оглеждам се, мъж съм,
"седнал" съм в типичната мъжка стойка. Някакси зная,
че се намирам в някакъв апартамент в Русия.
Седнал съм, пуша и гледам гаджето си как се гримира
пред огледалото (и зная,че това е съпруга ми, но в женско тяло),
някакси отново знам, че това е "той"...
Наблюдавам я, зная, че се кипри за някой друг,
не изпитвах нищо,
бях претръпнал към тази жена,
към която някога имах чувства.
вече нищо не чувствах, беше ми абсолютно безразлично.
И тя беше виновна за това...тя така го сътвори.
Край на съня.
В този живот, се срещнахме,
оженихме се, имхме четиригодишна връзка,
никога не съм изпитвала чувства към този човек,
абсолютно безразличие..Но знаех и усещах вътре в себе си,
че нещо по-силно от мен ме свързва с този човек - кармата,
и че трябва просто да мина през това. След една година,
като младоженци, вече дори не се чувствах длъжна да минавам през повече
и избягах.
Той ме чакаше да се върна, но не го направих.
Сега сме страхотни приятели,
виждаме се много рядко, но няма никаква тежест в комуникацията,
каквато имаше преди, когато бяхме заедно.
Втория сън ми излезна от главата,
ако се върне обратно, ще го напиша ..
!...Времето е Ограниченото Лице на БезВремиетО...!
|
Re: На сессията по холотропно дишане [re: vidiya]
