|
Странно нещо ми се случи-необикновен сън при абсолютно ясно и бодро съзнание.Тогава дори не подозирах за съществуването на осъзнати сънища.Това преживяване ме накара да обърна внимание на моите сънища.Започнах да си водя дневник и да се търся съответна информация.Постепенно иследването на сънищата ми се превърна в истинско приключение.То ме накара не само да променя отношението си към живота наяве,но и да погледна по неочакван начин към окръжаващият ме свят..
Светът на сънищата свидетелства за съществуването на друго ниво на битието с което общува нашият мозък по време на сън.То не е материално,не веществено,обаче напълно реално : територията на съня е пълноправна част от действителноста.
Помните ли или не,но тази нощ вие сте преживели няколко различни сънувания.На всяко от тях може да се припишат маса значения,обаче винаги може да бъде намерено едно общо за всички.Това значение неизменно съвпада със смисъла на събитията,които се преживяват наяве.
Разгледах страниците на дневника,които са вече на доста години.Това са сънища,които сънувах отдавна.Вече изчезнаха кръговете от камъчетата,хвърлени тогава във водоема,върху повърхноста му се разделят кръговете от нови,които обаче само се прибавят към онези ,които лежат на неговото дъно.
Дата
Сън «На път».
Пътувам с влак.Той периодично спира и аз излизам от него.До мен са някакви хора,които пътуват заедно с мен,през цялото време те са различни,но в съня не ми пречи това,че пътниците са постоянно други.
На една от спирките,аз срещам бившата си приятелка ./ В течение на няколко години бяхме много близки,но когато се омъжи,роди деца,тя от самосебе си смени и «бизкия си кръг».Случващото се е винаги правилно-значи приятелството ни не е било истинско.Тогава преживях огромно разочарование.За последните десетина години се срещахме случайно и се разминавахме с едно”здрасти”/ На спирката ние говорим за нещо,свързано с театъра,но влака потегля,аз влизам във вагона и съвършенно явно осъзнавам,че тази спирка завинаги е останала назад
Седя в купето и държа в ръцете си някаква книга.Пътниците са затихнали в очакване,че аз ще почна да чета на глас.Отварям книгата и виждам заглавието на главата-”Архитипи”.Не зная дали да чета,защото се съмнявам,че това ще бъде интересно и изобщо разбираемо за хората в купето.
Поредна спирка.Излизам от влака и вървя някъде в страни.От ляво-поляна.Вглеждам се-сред различните треви и обилието от цветя,сияят огромни макове.Пред мен е горичка.Отправям се към нея.До мен са моите съпътници от влака-мъж и няколко жени в различна възраст.Ние се озоваваме сред сочни зелени храсталаци.От средата им извира струя вода.Това е извор.Поставям лицето си под водата,пия от нея.Водата е съвършенно необикновенна.Но трябва да се връщаме и ние всички вървим назад.Не бързаме-на това място влака стои дълго.Аз по някакъв начин зная,че за този влак е невъзможно да закъснея..
Какво ми казва този сън?
Ако влакът е самият живот,а извора от който пих,е само спирка по пътя,на къде тогава влакът пътува?
Ако плодът в майчината утроба е решил,че смисълът на неговото съществуване се състои в самото съществуване,то той би се превърнал в злокачествен тумор,който би изял собствената си майка.Защо ние с вас,бидейки прекрасно осведомени за временноста на земния ни живот,смятаме че смисълът му е в него самия?
Предполагайки именно така,хората на Земята ,са се превърнали в злокачествен тумор: всички усилия те насочват да променят света както им е удобно,да подчинят Природата под себе си,а гласът от дълбините призовава към съвсем друго.И въпреки това,че всеки човек интуитивно се тегли към собственият си пронизителен източник,хората винаги са имали тенденцията да превръщат живото чувство в мъртва ритуалност. В желанието си да съхранят красотата на пеперудата,те я набучват на игла и изсушават.Откровенията на пророците неизбежно се формулират в ритуалноста на религиозните практики- и те също губят възможноста си да “летят”.И само вътрешният глас е способен да разкаже за истинското занимание на Създателя.
Природата демонстрира принципиалната разлика, която съществува между естественото и изкусственото : от вътрешноста на семенцето израства растение,от майчиното лоно се ражда човек-всичко става от вътре.От вътре произлиза и всяко човешко действие. Ние не сме «дошли» в този свят, а сме «излезли» от него. Точно така както плода излиза от дървото,а пиленцето-от яйцето.Всичко живо /естественото/ расте от вътре от самото себе си и само неживите неща се създават от вън.
Смисълът на живота съвсем не е в него самия.Не може целта на процеса да се намира в самият процес-това само по себе си няма смисъл.Несъмнено целта на телесния живот се намира зад неговите граници.Разбира се ,смисълът не е и в смърта-за личноста смърт няма,а физическото тяло е като какавида за пеперудата.Днешният,между другото,съвсем не физически,а изключително чувствен живот се случва заради бъдещото безтелесно съществуване.
Дойде време,отчетливо да формулирам,как си представям природата на света на сънищата,а значи и какво лежи в основата на психическата реалност.За мен,неговата основа е смисълът. Наличието на смисъл,за мен означава наличие на връзка.Да придадеш на нещо смисъл,означава да намериш съществуващата връзка,по –точно,една от връзките,защото тяхното количество е неизчислимо.Всички сформулирани закони в света са намерени връзки между различни процеси.
Няма да се спирам върху това,че човек не си присвоява смисъла-той само го открива в реалноста,защото смисъла ,като идеално съдържание,е присъщ на реалноста изначално.Изводите на квантовата физика за съществуването на единна основа на феноменалния свят ,свързваща всички негови проявления едно с друго,потвърждават: материалният свят е също основан на смисъла.
Феноменалната реалност се строи от енергия.Но енергията съвсем не е фундаменталната основа на битието.Много по-нагоре,или по-дълбоко,това-както ви харесва,се намира друга основа на битието-наличието на всеобща връзка-смисъл.Ето за тази област от реалноста ,която аз наричам територия на съня,намирането на връзка е нейното природно свойство,нейната натура,нейното естество.
Ти – това съм аз
От дневника
Дата
Осъзнат сън.
(…)Аз отново седя на пейката пред нашата къща.До мен е баба ми.
(…) в този миг се случи невероятното,което никога не съм очаквала и за подобно-никога не съм фантазирала…
За миг почувствах,че трябва да се случи нещо не стандартно.Някак си изведнъж се развълнувах много силно.Като че ли цялата «зазвънях». Това състояние може да се сравни с жизнената вълна,която преминава през цялото тяло,когато след сауна те обливат с ледена вода: от вътре, от начало,всичко се свива,а после някак си се изправя,събужда се и ти усещаш в себе си гласа на всяка клетка,която вика собственото си присъствие..
А после се случи странното .
Току- що пред мен беше лицето на баба ми,то някак си остана да присъства на някакъв заден план,но сега аз ясно виждах пред себе си миловидното лице на някаква много позната жена.Мислите за това,коя е тази,и какво въобще става,отминаха в дълбочината; а на повърхноста се вдигнаха и ме обзеха съвсем други преживявания.Изпитвах към жената срещу мен много сложно чувство на невероятно съчувствие,съжаление,разбиране,интерес и предчувствие за бъдещи отношения.Аз изведнъж ясно си спомних как се грижех за нея когато беше беззащитно дете,как една вечер тя плачеше –боляха я коленцата,-а аз ги галех ,и така исках да и помогна,че болката,навярно,наистина отмина,тя се успокои,сви се на кълбо и заспа с още мокри от сълзите бузки.Сега тя е съвсем друга-истинска жена.Пък и нали и аз самата много съм се променила-от както умрях,толкова много преживях…
В съзнанието ми някак си изведнъж всичко стана прекалено много …
Лицето на жената срещу мен започна да се размива …
Аз бавно идвах «на себе си» в буквалния смисъл. Сега вече просто ме тресеше.В мен имаше силен шум,като че ли множество хора ми говореха нещо едновременно,но гласовете се превръщаха в общ шум и аз не можех да разбера нищо.Пред очите ми трепна.Исках някак си да се концентрирам,много силно се напрегнах,усетих,как по тялото ми минават някакви вълни,силно се дръпнах,и разбира се,се събудих.
Сега хората земята са повече от 6 милиарда ,но генетиците доказаха,че всички хора са имали една обща прамайка,живяла примерно преди 200 хиляди години.Дали са и име-Люси.А в езотериката съществува понятието за Адам-кадмон-единният истински човек,включващ мъжкото и женско начало.Това не е просто «образ на човека», това е и образ на целият окръжаващ свят ,който е съществувал до началото на времената,и по пътя към който ние всички се намираме.Така,че във всеки от нас има същият Адам и същата Люси,която е претърпяла неизчислимо количество промени и в резултат на това е станала неприличаща на себе си.
Престъпвайки тялото,ние ще видим ,собствения си живот като плетиво,сплетено от множество бримки,захванати от онези,които са плели своите плетива преди нас. Ние използваме нишките от много хора,за това нашата индивидуална история е продължение на техните индивидуални истории-в този смисъл разбирам теорията за реинкарнацията.Нишките-са кармични следи ,които ние хващаме от ръцете на онези,които са живели преди нас,но и след нас остават множество следи –някой непременно ще се възползва от края на нашите нишки ,за да започне да плете дантелата на собствения си живот. Разделяйки се с тялото,ние най-после ще можем да видим цялото си плетиво.Когато го разгледаме,ще разберем,от къде е дошла грубоста на едно парче и от къде е яркия цвят в друг фрагмент от нашето собствено ръкоделие.
Когато твоят живот,стане мой,а моят-твой,въпроса за несправедливоста на стартовите условия,предизвикващ в живота легендите за реинкарнациите,ще изчезне от самосебе си.Заедно с него ще отпаднат и масата легенди за «вечния сън». А сега си заслужава по-често да се питаме ,кога ние в действителност спим : когато затваряме очи и потъваме в безсъзнателност или когато се гледаме един друг на яве и не се разпознаваме в стоящият срещу нас?
Може би целият ни сегашен живот-е най-дългият сън,от който ще се събудим в следващият живот,както се събудихме в този.
Може би Битието– е въобще безкрайна поредица от сънища,в които след раждането,следва раждане,зад действителноста следва действителност,а зад Светлината-следва среща с още по-ослепителна Светлина…
|
Територия на съня
