|
Тема |
Re: За човешкото [re: Haтaшa.] |
|
Автор |
konopr () |
|
Публикувано | 25.06.09 00:41 |
|
|
От една самсара се излиза, когато се осъзнае нещото което те завърта.
Осъзнаването на това не означава непременно неговото разчупване, не означава търсене и елиминиране. Понякога просто означава неговото разбиране и приемане.
Хубаво е обаче когато има баланс между приемането и отричането, точно този баланс никой не може да то го обясни, ти трябва сама да си го усетиш. Разбира се някой може да ти помогне да го усетиш по лесно с някой житейски пример. Може да го направи неволно някой непознат човек, както се возиш в автобуса например
Всяка самсара си има своя блясък, и не е хубаво да се подхожда към дадена самсара с нагласата, че като излезеш от нея вече ще можеш да се отпуснеш на шезлонга на спокойстиве. Просто следва поредната самсара. Към самсарата е добре да се подходи изследователски, а доволният изследовател е този на който му е интересна изследователската дейност
Брей ти какви неща за самсарите ме накара да се замисля, до сега не ги знаех
|
| |
|
|
|