относно втората част (между другото, ти си подфанала тука една енциклопедична епопея, присъща за хората, когато са в криза. радвай се на кризата си, тя ще ти донесе богати плодове, не се предавай :) !)
Болестите погрешно мислене ли са? А кое е правилното? Многообразието води ли до свобода? Свобода поне от детеродните функции, от които свободни са дори животните? А ние? Ние се вкопчваме в едно и разправяме, че друго няма, щото единственото в което съществуваме е страх.

какво значи свобода от детеродните функции? значи, че искаш да те кастрира някой ли? май нещо с първа чакра не се разбирате, не си се заземила ли що ли. всичко, което ни е дадено природно, е това, което ни е нужно. оттам насетне всичко е въпрос на интерпретацията ни - дали ще успеем да се харесаме и да използваме 'материала' си, зависи изцяло от нас.

болестите са път, учител, учебник, симптома изказва нещо, което не си усетила, когато (не)съзнаваното ти е викало по-тихо преди. правилното мислене е да чуваш тихия си вътрешен глас - с други думи да поддържаш жива връзката със себе си, да не оставяш другите да заглушават собствения ти глас. никой по-добре от теб не знае кое е добре за теб - лошото е, че много хора (грешно ппоставени като авторитети - даскалите в школото, родителите, които самите те не са порасли и т.н.) пълнят главите на други хора, в по-слаба във властово отношение позиция (деца, ученици и т.н.) с назидателни приказки за вина и пр.простотии, така че на хората им заглъхва достъпа до вътрешното знание. тогава идва болестта, която представлява вик - 'чуй ме! аз съм тук' - гласът на собствената ти природа.

чувам в теб, че имаш нещо да си прощаваш, мислиш в термни на вина, грешка, качествено и некачествено - излез от тези термини и живота ще се върне в тялото ти. обичай себе си и болестта ще стане излишна!