Този т.нар. "морал" по принцип е поредната проява на егото. Защо - защото се вкпочваш в някакви "правила", в някакъв шаблон на поведение. А всяко вкопчване, всяко обсебване - е его.

Да следваш ти самият някакъв "морал" е началото. После идва желанието да накараш и други да следват същия този "морал". И това е пряко свързано с чувството за несигурност, което не ти дава покой. Искаш да не си сам в своя "морал", в своите вярвания, в своите възгледи, желания. Искаш да си част от някаква група, да се установиш в удобни за ума заключения. И така работата да "заспи" - будността да изчезне, осъзнаването да изчезне - и на мястото на осъзнаването и будността да се появи заспалостта и притъпеността в установяването в някакви заключения. Искаш посредством заспалост да се опиташ за избягаш от чувството за страх, за несигурност - което уж се поражда от липсата на "правила" за следване и група, към която да принадлежиш.

Това са изцяло психологически процеси и човек лесно може да ги види. Може да види корена на желанието - да се принадлежи към някаква група и да се следват определени правила. И може също съвсем просто да се види - че няма нищо страшно в това да не се следват определени правила или морал и да не се принадлежи към никоя група. Няма нищо страшно в това човек да се остави сам на себе си, без да се хваща за дълго за някакъв възглед или вярване, просто - да бъде в невинното осъзнаване/съзерцание - без да бърза да се вкопчва в правила и да търси групи, към които да принадлежи. И това осъзнаване е истинската свобода от страха от несигурността и самотата - а не прибързаното приемане на готови отговори.

А свободата от страха, от обсебванията - от само себе си освобождава тялото от напреженията, които е натрупало. Това освобождаване от напрежението хармонизира енергията в тялото и освобождава много повече енергия в други центрове - на мозъка и на тялото. Така човек може да върши много по-качествена и творческа работа, отколкото преди - когато е бил под напрежение поради разни психологически процеси като страх и обсебване. И тук не става дума просто за, грубо казано - "повече" или "по-малко" енергия - а за по-хармонизирана енергия на тялото, намираща се в естествено състояние в следствие на изчистване на психологическите напрежения.

Това е основният минус на тези нео"дао"-си - че не осъзнават кое стои в основата на оползотворяването на енергията - това не е самоцелното "пестене", а осъзнаването на процесите, протичащи в психиката - енергийното състояние на тялото се определя от тях, най-вече що се отнася до причините, които пречат на хармонизирането на енергията и нейното пълноценно оползотворяване от човека.

Всяко вярване, всяко вкопчване, всеки страх - поражда по някакъв начин дисхармония в енергията, напрежение в дадена част от тялото, което се дължи и на обсебването на вниманието в неподходяща посока. Това вкопчване пречи на цялостния непредубеден поглед, като в същото време по този начин енергията се пропилява в грешна посока - поради възникналото вкопчване на съзнанието и породеното от него напрежение в тялото.

Просто съзнание и тяло са едно - може съвсем ясно да се види как веднага едното оказва влияние на другото. А тялото е енергия. Коренът на работата с енергията е в работата със съзнанието - а що се отнася до работата със съзнанието най-доброто е осъзнаването - свадхая - будността, цялостния поглед, цялостното виждане - без да има разделяне на "виждащ" и "виждано". Свадхая не е психологически анализ, не е "контрол", няма "аз", който да извършва Свадхая. Просто се случва от само себе си - тук и сега. И може би единственото, което "аз"-ът може да прави е да не пречи, но той така или иначе няма никакво отношение към Свадхая. А Свадхая е най-добрият, всъщност единственият добър начин за работа със съзнанието/тялото/енергията - и това е работа без "вършител". Ставаща естествено и спонтанно, чрез интелигентността на настоящето.