Говорим за различни неща, използвайки една и съща дума - бягство.
Аз говоря за бягство, което е мотивирано от неспособност за справяне с живота.
Ти говориш за временно прегрупиране на силите, релаксация, отпускане на напрежението, което всъщност е основен елемент от всяко учение.
Спомни си - ако много се натяга една струна, то тя се къса; ако е прекалено разхлабена, то тя не свири. Именно разпускането, за което ти говориш е част от това да отпуснеш струната за да не се скъса.
Бягството за което аз говоря, е при хора които се боят да свирят, защото могат да скъсат струната, или пък да изкарат фалшив тон, защото са я отпуснали. Моята идея беше, че ако човек не може да се справя с ежедневието поради плахост и самосъжаление, няма да може да се справя и при духовните алабализми, пак поради същите причини.
Естествено, съвсем реално е, започвайки правилна практика, човек да прегрупира силите си и да погледне ежедневния си живот с други очи, и да започне да се справя много по-добре. Това се случва постоянно с много хора, които откриват сили да се борят с живота, да му се радват.
Но също така се случва и много хора да пренесат грозната си слабост и в новите си занимания и да се получи една скимтяща духовност, една изтънчена интелектуалност, която е толкова фалшива, толкова префърцузена, толкова изкуствена, толкова мъртва.
___________
|