Думите са отпечатъци на идеите, сенки на идеите, но не и самите идеи. За някои неща няма правилен начин на изразяване, няма точни думи, подредени според единствено възможен синтаксис, просто защото думите не са достатъчни да изразят някои неща.
В тоя смисъл, да се каже "Никой няма енергия" е като да се каже "Всеки има енергия"; да се каже, че "Енергията не може да бъде култивирана и насочвана" е като да се каже, че "енергията може да бъде култивирана и насочвана", дори да се каже, че е "невъзможно енергията да бъде култивирана и насочвана, но все пак енергията бива култивирана и насочвана"
Същото е да се каже "Аз съм Нищо" и "Аз съм Бог", "Аз съм Вселената". Човек не е Бог, не е Вселената, но загубвайки своята индивидуална личност, израз на Егото, тогава Той достига до онази частица в себе си, която го прави част от всичко, прави го Бог, прави го Вселената.
Същото е и с енергията - Егото не може да я насочва и култивира, не може да я ползва, не може да я издига, защото това значи край за него, означава да загуби контрола. Слабият и изтощен човек се контролира лесно - сърдит е на живота, на обстоятелствата, на хората, обиден е, че никой не го оценява и обича; От своя страна жизненият и изпълнен с енергия човек е независим и способен да се бори и върви напред, въпреки или поради неблагоприятните обстоятелства на своя живот.
Всеки има енергия и всеки сам избира какъв да бъде.
___________
|