|
Тема |
Re: видя ли СЕБЕ СИ в тях? [re: жepaв] |
|
Автор |
Mиpo () |
|
Публикувано | 30.03.09 22:59 |
|
|
Пробвай да го мариноваш още, милото ми Жеравче. С медитация. Не че това, което казваш сега или в първия миг е по-малко хубаво или вярно. Просто, пробвай... Виж няма ли и нещо друго по-навътре... Приятелска покана, а не заповед.
Това за любимите го бях казал в увода на темата за всички, но за теб специално в първия ми още отговор към теб уточних виждаш ли себе си.
За мен думата „любим” няма романтични конотации. Въобще, нищо от това което казвам наоколо няма, поне за мен, романтичността, която е в твоята глава и в тази на Мо. От моя гледна точка това е просто прагматично.
Права си да си подозрителна, когато използвам думата „любим” (или пък „любовник” щом така си я превеждаш). Така или иначе става въпрос за някой (или нещо), който влиза мноооого дълбоко в теб...
Както и при оранжевата ЛайЛа, така и при теб, забелязвам някаква изначални трудности относно задържането на определена форма. Безформието е качеството различно, когато няма трудности с формата. Хм, това го има и в тай-чи. Баланс на ИН и ЯН... ИНа е коренно различен, когато има силен ЯН...
Сливането с разните образи НЕ е работа. То е просто СЛУЧВАНЕ... Точно както като видиш двете си ръце и разбираш, че принадлежат на едно и също тяло...Та мариноването е в посока ВИЖДАНЕ... По-дълбоко и по-дълбоко... Докато някой си Марат изчезне... И няма загуба н аенергия от "правене". Виж посоката, която подехме с пролетната Ведрост...
П.П. Да, импонирам си. Чак пък винаги, би било пресилено да се каже.
|
| |
|
|
|