Ако се вярва на пословицата,то ,по-добре,врабче в ръката,отколкото жерав в небето.Много хора,живеят така,а после с учудване и радост забелязват в ръцете си…жерав!
Всъщност,пословицата разглежда темата за това,как човек прави избора си.И разговора пак тръгва към онази тема,която ни пречи да спим,да ядем и да живеем-пак говоря за любовта.
И,така..Всички рано или късно,застават пред изборът-нова работа,нови обувки,ново жилище..нов приятел,нова любов…Често ,сложноста на избора се състои точно в тази дилема-ЖЕРАВ в небето или ВРАБЧЕ в ръцете?
Кое е по-оки?Скъпото,ценното,незабравимото!Онова,в което сме винаги сигурни.Онова,което имаш винаги.Онова,което имаме,и за което, когато го загубим-плачем. Милото ни ВРАБЧЕ….но банално,обикновенно,земно,понякога скучно,получено леко,без особенни усилия.То ни привързва към земното,кара ни да гледаме право пред себе си…
Но има и нещо необикновенно.Онова,към,което се стремим винаги!Онова,за което мечтаем.Онова,което е някъде тааааааааам,до нас..Онова,което,със светлината си осветява отдалеч пътя на надеждата.Онова,което органично внася разнообразие в живота,убива скуката и обикновенноста.Желанният,мечтан ЖЕРАВ.. Но далечен,непостоянен,променлив,недостъпен.На него не трябва да се вярва,не трябва да му се дава,с него трудно се живее…С него е невъзможно да се живее!Той взема всичко,и понякога не дава нищо в замяна.
Ще се лишим ли от врабчето,ако изберем жерава?
Може ли ,врабчето да чака? Ако изберем врабчето,ще се лишим ли от жерава?
Може ли жерава,винаги да бъде жерав?
Има ли aurea mediocritas, златна среда?
Може ли врабчето да стане жерав или жерава да стане врабче?
Търпи ли ЛЮБОВТА това?
Ето такива въпроси,вълнуват човечеството от много,много отдавна…Ако искаш,да опитаме да поговорим,за това?
------------------------------------------------------------
ПП
Като жерав в небето,няма да летя,
И врабче-не бих искала ,да бъда!
Бих искала, бял щъркел,да съм-Бебче да донеса-и да отлетя!
Редактирано от vidiya на 16.03.09 18:01.
|