Първата разлика е, че това, което ти си дала не са принципи, а заповеди, изказани в императивна отрицателна форма или с прости думи - забраняващи.
Поне да беше "Говори само за неща, които знаеш", вместо "Не говори без да знаеш " и т.н.
Кажи ми какво в моя пост те засегна и защо, и аз ще ти се извиня. Но всичко, което казвам е от личен опит и отразява моята субективна гледна точка. В края на поста съм написал 'моята истина'.
Естествено, че допускам и да греша, но такъв е живота - няма преки пътища, няма абсолютни истини. Човек си избира мироглед и го следва и само така може да разбере до къде ще го изведе.
Нещата, които казвам са субективни, а принципите, които ти излагаш предполагат обективност. Хубаво е човек да се стреми към обективност, но кажи ми, познаваш ли човек, който да спазва изцяло тия твои принципи?
За мен липсва най-главния принцип - не видях 'действай'. Всичко това, което си написала са само принципи за приказване и за отношение към нещата. Няма я връзката с действието. Освен това са много общи и позволяват разширително тълкование т.е. всеки както ги разбира до степен да прави каквото си иска.
В отговор на:
4. Не очаквай (какъвто и да е вид резултати)
Съгласен съм с тоя принцип, който е най-близко до действието, защото пряко го касае. Свързан е с нагласата за действие. Но свърши ли действието, какво правим? Пак не сме повлияни от крайния резултат? Това вече бие на това, да не поемаш отговорност за постъпките си и на чувство за безнаказаност.
И още нещо - резултатите определят посоката, в която се движим и до къде сме стигнали.
Моите принципи ги казах по горе, свързани са с базовите потребности - здраве, чувства, секс и т.н. Все неща, които ако човек не реши, не може да продължи по-натам. И неговите 'духовни екстази' просто ще заместват някоя подтисната потребност. Че къде е разликата от всяко друга психологическа компенсация?
Дали съдя хората? Ами да. Но само с цел да си извадя някакви изводи, които касаят само мен и моя мироглед. Но никога не съм убеждавал някой, че постъпва грешно и да му предлагам да отиде и да пробва нещата, които аз практикувам. Преди години си казвах мнението на конкретни хора, с което само си навлякох техните антипатии. Сега на никой конкретно не се меся. Всеки си има път и за мен той е ценен, защото мога да видя и избегна грешки, без да ги направя, или пък да намеря хубави неща, виждайки позитивните резултати, без да пробвам всяко едно нещо (което е невъзможно на практика).
___________
|