Красиви мъже и жени
хубава тема откри тоз Миро, а? Колко много различни страстни постинги провокира. Сексът и интимността винаги ще бъдат значими, майсторлък е все пак да се направи жива тема по въпроса.
Понеже последните дни вътрешния ми наблюдател е основния ми модус на действане - не че преди не е бил включен, но по принцип не му давам много-много думата, прекалено ми е мъдър, чак нечовешки понякога и ме отдалечава от преживяването - от кипящия хаос на живия живот. Тези дни обаче тъй или иначе съм поотдалечена от водовъртежа по някакви си мои причини, та се оставих на свидетеля... и ето какво се роди.
Първо, много интересно ми е наблюдението как на хората - дори във виртуалното пространство – им се усещат различните трептения – някои трептят пеейки и танцувайки, други излъчват враждебност, стягане и втвърдяване, понякога едни и същи – различно. Все пак се очертават определени характери зад различните никове и това наистина е интересно.
После ми хрумна, че всичко, което се казва тук има своя значим смисъл и значимо място и то за всички, които участват – по един или друг начин. Между другото, за тези, за които астрологията не е просто средновековно суеверие, ще подсетя, че Венера се обръща ретроградна днес, но е стационарна от известно време вече – така че говоренето за любовта и мъжко-женските неща е напълно в реда на нещата, подадена ни е таз тема, тъй да се каже, от Небето. Но дори и това да не ви интересува, пойнта ми е, че понеже сме всички в кюпа – тук и сега, в тази обща дискусия – ние създаваме това общо говорене заедно и заедно се ползваме от него. Това, че един казва едно нещо, се явява изказване на чувства и мисли и на друг - затова и хората реагират радостно, когато някой се доближи до тяхно усещане в говоренето Даже мога да предложа – просто за експеримета и опита – на онези, които не резонират с някаква чужда позиция, да се опитат да потърсят в себе си резонанс и за нерезониращото - така ще видят, че в себе имат всичко - и хубаво и лошо, и светло и тъмно. Ин и ян винаги са дълбоко смесени и са винаги вътреприсъщи нам. Ние СМЕ - всеки в себе си - вселена, тя просто се обективира по някакви различни начини в общото ни действане (включително в говоренето ни, защото говоренето е действие), за да забележим и да се научим на различните й аспекти. И ако човек си дава сметка за всичко това, докато говори, качеството на говоренето му се променя.
Също се сетих за едно друго упражнение, полезно при страстни дебати - когато човек говори, да се опитва да разбере от кой свой вътрешен орган говори - дали от сърцето (т.е. с любов), дали от черния дроб (т.е. с гняв и раздразнение), дали бъбреците му говорят (със страх и притеснение), дали споделят някакво удоволствие (от стомаха). даже бих предложила такова упражнение на пишещите тук - преди да си напишат постинга да казват от името на кой свой вътрешен орган говорят, според както го чувстват. Е, практически това ми се вижда малко в повече, просто ми хрумна, който иска, може да опита за себе си…
И сега, защо казвам всичко това? защото сме в клуб Ошо – имам усещането понякога, че само името на клуба е Ошо и затова ми се иска да се опитваме малко повече да сме верни на духа му. И понеже – както вече ви казах, мисля, че всички (съ)участваме в това общо правене на разговора тук, аз имам нужда, ако не друго, поне да си кажа как го разбирам аз това - първо, да сме будни за думите си и за връзката им с чувствата ни. И второ, ако се чувстваме наранени, да се опитваме да не реагираме автоматично с нараняване, понеже взаимното нараняване увеличава страданието, не го намалява. Не че аз не го правя понякога и не че не съм го правила. Просто в момента съм в позицията на вътрешния си свидетел и ми е много лесно да го забележа отстрани… понякога нараняването е единствено смисления и възможен начин за достигане до истината, но сърцето ми искаше аз да ви кажа това, въпреки всичко...
Мир и любов!
"сияйно пусто отвъд"<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от imprint на 07.03.09 14:20.</EM></FONT></P>Редактирано от imprint на 07.03.09 14:21.
|