ех, вие... провокатори сте и двамата...тази тема за природните инициации е МОЯ!!!! )))))))))))))) ма верно си дишаме във вратовете )))))))))))))) радвам се, че намерих съмишленици в нея.
боя се, че ще върна назад разговора, затова отделям тук нова под-тема, пък и да не ви се меся във верижката. преди няколко години и аз се озовах в една гора тилилейска - гъста, дива, пълна с елфи и странни митични същества (ако човек вярва на ушите си в тъмнината на сенките нощем), с тисови дървета и дебели дъбове.
бях там с група хора, събрали сеза нещо, наречено Тренинг 'Ритуали на Иницизция' )))))) (е*ати тренинга). голяма част от времето прекарвахме в гората, сами, по криволичещи пътеки на чуждоземски растителни и животински видове. намирахме и ни намираха разни обекти - камъчета, клонки, животинки и прочие плодове на горската природа. спяхме съвсем наблизо, в примитвни полу-казармени-полу-скаутски полеви условия, с обща грижа за трапеза, чистотата и т.н.
...за съжаление продължи не повече от десет дни, но ефекта за мен беше разтърсващ дълбоките пластове, и плодовете му бера и до днес...
това беше ситуацията, в която аз - както бях писала в предишната тема - както си ходех, ей-тъй-на, срещнах небесната ЛЮБОВ. ходенето беше по през нощта, в дъбоката тъмнина на гората, по дълъг криволичещ път с разни срещи в тъмното с непознати субекти и обекти, и цъфнали диви розови храсти от непознат вид, разпръскващи аромата си. с чувството за намиране и загубване, с усещането че някой още ходи до теб в мрака пълна лудница. страх, адреналин, кураж и мирис на свобода... в един момент до един кош с вълна, забутан някъде под сводестите клони на храстовидно дърво из пътечките, аз запрях. кошът ужасно ми напомни на гнездо човешко, в което мога да легна, да се свия на кравай и да се завърна (къде - не знам, там откъдето съм дошла сигурно) без да се опитвам да го правя, само от мисълта за това, душата ми се слепи, спои се, разплака се и аз се свързах с онова чувство, небесното, Голямото Откритие. Носех си Любовта с мен още дълго време и я раздавах наоколо.
в оставащите дни до края на този 'тренинг' пак имаше много природа - и малко, но качествена и природна култура. нощем - пълнолу(д)ние, гарвани и вятър в клоните на дъбовете... имаше моменти, в които се събуждах по никое време и се ослушвах да чуя какво се нашепва наоколо - от дърветата, от природата, от ... нищото (имах подобно събуждане нощес, между другото...) не знам дали ви се е случвало да пребивавате достатъчно дълго на открито, но природата си говори с нас - понякога радостно вика (например при дъга, при свеж пролетен вятър, при смесица от длънце и дъжд или други подобни) понякога освежаващо плаче - дъждът в тетевенския балкан е класиката в жанра. хубаво е да я чуваме от време на време, защото сме нейни чада
та, напоследък имам вопиюща нужда от отделяне в природа, времето е още зимно, чакам пролетта да се развие. искам да го направя както за себе си - така и за и със някакви други хора. слизане в пещера ми звучи много идейно, не знам дали перпериконските пещери са достъпни за такива приключения. те обаче са били позвани точно за такива тайнства - пролетни и есенни, за свързване с природата на архетипа/с божеството.
ти, Видия, говориш за тълпата в мен, която си прави среща с тълпата в Другия. това е неизбежно. когато човек я опознае тази тълпа и се научи да води добър разговор с вътрешните си фигури, те се успокояват и спират да бъдат доминантни, стават спътници, които могат да ни дават сили и съвети - не само да се пречкат и да задръстват с шума си ефира. има обаче една друга тълпа - тя е надълбоко. плеядата от архетипи. те са страшни и устрашаващо красиви създания, могат да заемат различни образи и носят неизмерима психична сила. в древността всяка година са организирали тайнства - мистерии - за среща с архетипите. ако трябва да бъда честна - искам и ааааз!!!! иде време аз събуждане от летаргията - Честита Баба Марта на всички! - за събуждане на силите на живота, на секса/плодородието и любовта :) време е персефона да излезе от царството на хадес и да доведе слънцето и радостта със себе си оттам. и да започне дълбока оран
"широко затворени очи" също търси древните мистерии, връзката с божественото и автентичното - в някакъв пост-римски вариант. това не е начина, по който аз бих ги търсила, моят начин е природния и индивидуалния, но пък си е начина на кубрик :)
потъването в пещерите, загубването из горите и дълбокото гмуркане са само, за да може човек след това да се намери. прероден (наскоро слушах Ошо с Диамантената сутра - и той тъй казва там - трябва да умреш, за да се намериш за живота, май че цитираше Исус пък той на свой ред...)
...и аз бях решила да позатихна с писането, то ме изтощава, отдалечава ме от биването ми. но природността на това, което споделихте, ме зареди и разбушува неспасяемо - подушвам пролет на много близко разстояние и това прави сетивата и космите ми да настръхват....
радост и автентичност!
стъпка по стъпка<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от imprint на 01.03.09 10:59.</EM></FONT></P>Редактирано от imprint на 01.03.09 11:12.
|