|
ами още в другата тема споделих, че бих искала да имам приемането. ще рече - начално поне да медитирам върху варианти, които не съм усещала като лесни за мен. мнозина се сблъскват фронтално с подобни опитности и ги "приемат", без да ги приемат.
да казвам, че приемам нещо, не е достатъчно, нито пък да продължа връзка с човека, който съм засякла в подобна ситуация. и въпросът наистина не е да мечтая за подобна опитност - поне с моите вътрешни нужди това не съвпада, както писах и в другата тема - ако усещах подобна необходимост, тя би била нещо компенсаторно. да сме с някой, не означава че го притежаваме, съответно - не е задължително да се освобождаваме от чувството си за притежание чрез противоположност. виж, вътре в себе си - като нагласа и представа, е добре да сме се докоснали до всичко, с което можем да се сблъскаме в реала, да сме подготвени за любовта отвъд конкретните стадно приети за нормални отношения.
ако пък става дума, че искаме да споделим радостта от отношенията си с всичко и всички, ок, но има много начини.
в движение съм. и съм доста далеч от идеята, че всичко, което правим във връзка с любовта, е щампа. няма как да е така. поне аз се наблюдавам, за мен някои от заучените моменти са ясни, познавам и някои независими от модели пространства в себе си.
ми давай си темата, пък да видим :-)
и имам предложение - нека правим повече навлизания в различните форми. като наблюдавам живота си и приемайки го цялостно като практика, влизам в контакт с любовта по всякакви начини. имам наблюдения, свързани с работа, с приятели, роднини и пр. не само мъж-жена фрагментът владее темата . интересното е, че има хора, за които нещата са дотам. не са. няма как да са, любовта е, както си написал даденост, ние сме потопени в нея. колкото повече се депрограмираме, толкова повече ни изпълва.
@-}--
|
Re: новите пространства [re: Mиpo]
