|
ех, значи, как да не ти отговори човек. потока го обръща на потоп
Така се получава, че лекарите, които разбират процесите в човешкото тяло, не са по-здрави от останалите хора, психолозите не могат да се справят със собствените си психични проблеми, а философите никога не живеят по начина описан в техните теории. Науката е отделена от човека - това е професия, която се практикува от 9.00 до 17.00. А после?
за научния дискурс влязох в него само защото някой приплака за факти и обективност. по начало бягам от това, защото не вярвам в него. научният дискурс е студен и отблъскваш, нечовечен. истина има в субективното преживяване на нещата, там тази истина е истинска. другото са конвенции. ако изключим преживяването на ноумена. аз ползвам книгите за работата си. и развивам себе си - както за работата си, така и за себе си. най-вече за себе си исобственото си израстване. работата ми само се облагодетелства от това. така че моето работно време е горе-долу 24ч аз и сега съм на работа докато пиша (не на работното си място, а работя фактически) - понеже този интерес е за мен личен и професионален едновременно.
холотропно дишане или рибъртинг - два метода, които още не съм пробвала, но съм била на косъм да ги опитам. мислех, че правят синтез между психология и тяло... не?
аз имам интерес точно в тази посока. знам за хора, които правят синтез между душа и тяло и следя развитието им. моето професионално развитие върви в тази посока. аз гледам на тялото - както на своето, така и на чуждото - като на сома, одухотворено тяло, неотделена душа от тяло, с всичките му симптоми, знаци, общувания и страдания. паметта и душата в тялото - въплътени, втъкани едно в друга, по същство - едно: вълпътена душа, одухотворена материя. грижата за душата - през тялото и т.н. доста тантрическо, не е ли?
за класическите санскритски текстове нищо не мога да кажа. това е проблема на превода. затова има смисъл човек да си седи в една традиция и да я копа с оригиналните източници, и да бъде воден от автентични учители - точно заради проблема на превода и предаването на традицията. ама - какво да се прави, трябва да си живеем в ограниченията и да си ги приемаме фактите, които ни се поднасят винаги с едно наум
за радостта, joy of the heart любовта и латино танците
прекрасно е, че ходиш на танци! танците са естествен начин да се свържем с и да изразим радостта, която е в одухотвореното ни тяло. много е възможно като говориш за радост да става дума за естественото състояние на сърцето - непривързаната любов. мисля, че имаш основания. и аз мисля да открия нов танцов сезон скоро...
моят проблем е такъв. учителят ми казваше, че трябва да се стремим към емоционален баланс, че екстатичните емоции водят до дисбаланс, също както и негативните. което ни отдалечава от центъра и същността. обаче, аз познах екстатичната любов - извън мъжко-женските отношения, под форма на медитация. има противоречие в това и не знам как да го мисля. е, ясно е, че трябва да му се отдам медитативно, което и ще направя. но какво мислиш ти за това?
също. има много-много видове любов. почни от първите си отношения - по един начин обичаш майка си, по друг - баша си, по трети брат си, по четвърти - сестра си, всеки приятел - различно, шефа си или просто някой странник - също. по един начин обачаш да ходиш на кино или тетъар, а по друг - да бъдеш сред природата. във всичко това сърцето се радва, но по различен начин. заслужава си да има различни думи за това. но уви няма - и ние си смислим, че всичко е едно и също. а то не е.
радост в сърцето! :)
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 15:01.
|
Re: освбождаването на любовта [re: mo32]
