|
Здравей, Мо,
понеже обещах, а и имам чувството, че остана неизяснена работа по твоите постинги ето сега един опит. Абзац по абзац, стъпка по стъпка
За да е освободена любовта, първо човек би трябвало да може да говори свободна за нея. - казва Миро
Мо - Миро, откога говорено за нещо дойде като първи признак за неговото познаване, изживяване и т.н.???
Сега, тази тема я отворих аз, с молбата хората да отговарят центрирано и от собствен опит. От тази гледна точка Миро е прав. От друга гледна точка - ти си прав, защото първо е опита и после – говоренето, поне така и аз смятам, че е смислено. Аз си мислех, че повечето хора тук са с опит, та вече могат да говорят. А говоренето за любовта има смисъл точно, защото медиите преекспонират темата за любовта и секса. В медийното пространство се създава образ, който е моден и изкуствен. Молбата ми тук беше да говорим от личен опит, а не на основата на предразсъдъци точно, защото по този начин можем да се докоснем до нещо автентично. тук идва и коментара ми към Хуанджи, който обаче е в тантра-темата - ние говорим, понеже сме човешки същества с индивидуално съзнание. ако бяхме животни най-верояно нямаше да го правим, поне не по този начин, макар че не съм сигурна, че сме съвсем наясно с животинското съзнание и способности за говорене. Излизат все повече свидетелства че животните говорят и се смеят, което е белег за съзнание. За преживяването им за любов нищо не знаем, понеже не сме говорили с тях.
Говоренето и рефлектирането са именно основани на опита и имат за цел да помагат на личността да се движи в правилния път. рефлексията е част от медитацията, а говоренето е споделяне на рефлексията. поне в този случай тук и сега в тази тема. тъй че тия разговори за говоренето - сдали говорим за каквото нямаме и не гоорим за каквото имаме - за смехота и нямат смисъл сега. не е това отправната позиция.
Нека не обиждаме пустинята. Там любовта са се родили едни от най-красивите разкази за любовта.
йъп! съгласна! стинг е великолепен, па и се води виден тантрист с акцент върху сексуалните практики, според медийния му образ
Любовта и социализацията са две различни неща... - казва Миро
Мо - Грешиш. Социализацията определя представата на човек за всяко нещо.
абсолютно съм съгласна с тебе, мо, що се отнася до любовта с малко 'л'. също така, смятам, че човек е неизбежно социално животно, така че, тъй като почти всичко му минава през съзнанието и езика, всичко му е социализирано. (да не влизам в цитати, това е възглед на социалните теоретични и практикески науки, каквито аз упражнявам в ежедневието си). обаче просто има един аспект на разглеждане на нещата, който се нарича феноменология, идва от философията и изследва нещата в тяхното пораждане. Т.е. микрокосмоса на нещата. Миро явно изследва пораждането на феномена точно в перспектива микрокосмос, ако разбираш какво имам предвид. И тук гледните ви точки не се засичат просто защото говорите различни езици - единия изследва социалния аспект, а другия - феноменологичния. Ако не го знаете – и двамата сте много симпатични обаче, и вярвате или не вяравате - много си приличате . Може би е от дългите ви дискусии във форума на дира, или от неюо друго – не знам. интересна е срещата между двата мирогледа (или могледа , да не привилегировам )
Никой не избира дали да живее - раждаме се не по наше желание,
спорен тезис. зависи от гледната точка, от ‘религиозната’ перспектива, която споделяш. Не знам още за човек, който да е дошъл ‘оттам’ с ясни доказателства за това какво е и какво не е. аз лично не познавам такъв и докато не позная –избирам по някакви си мои съображения. твоята е гледна точка е енда, моята е друга, няма да обръщам вярата ти обаче
Не виждам какво трудно има в това да следвам една социално утвърдена програма на живот - любов, брак, деца, работа, 1 път в годината почивка и бла-бла. Това го може всеки, една и съща песен с вариации. При това липсва всякакъв личен избор.
това си е твоя избор. липсата на избор също е избор никой не ти отнема правото да избираш, то е свещено и изначално човешко право. няма да оценявам избора ти, защото си е твой, запазвам си правото да се различавам от теб и това да не ме диспривилегирова социално.
Първо любовта не е ценност, а твоя ДАДЕНОСТ. - казва миро
Мо казва - По-горе ти дадох пример за децата отгледани в Природата. Второ, мисля, че бъркаш стадния инстинкт и чувство за принадлежност с Любов. Едното ни е дадено от природата, защото като вид оцеляваме много по-лесно на групи, отколкото по отделно
относно децата, отгледани от природата. ти познаваш ли такива? Изследванията, за които говориш, изследвания върху преживявания на любов ли са. защото, ако не са, това значи, че просто тази тема не е била засегната в тях. всяко изследване в резултата си зависи от матрицата на търсене, която му се залага в началото. така че тук гледам на тази препратка като на твоя спекулация, която обслужва доказването на личната ти гледна точка, но без доказателства.
Относно стадния инстинкт и чувството за принадлежност обаче се доближаваш - според мен - до същността. разбираш ли, проблема е в думите. задачата на настоящото 'изследване', което тук предприех с тази тема, беше именно да се опитаме да избягаме от клопката на думите. и това да го направим като говорим за личното си преживяване за любов. което нямаше да ни направи автоматично апологети – от което ти не знам защо се боиш. но дори и да беше така - какво обезпокоително има в това? ако то отразява същността на нещата в тяхното преживяване???
на стадния инстинкт и чувството за принадлежност ще се върна пак, защото се отваря голяма и важна тема.
и най-накрая стигаме до твоя параграф, където споделяш нещо от личен опит. заради него направих отговора си - защото тук си стигнал до себе си и заслужаваш отговор поне заслужаваш моя отговор - аз това бях повикала, автентично споделяне. всичко, което казваш в последния параграф, е вярно - за теб. за което ти благодаря. по повод него искам просто да ти кажа, че ако имаш друга гледна точка - например, че твоята работа е ти да даваш, а пък от другата страна да става каквото ще - също ще бъдеш прав. както ти казваш и аз съм абсолютно съгласна с теб, става дума за ценности и личен избор.
салют, мо! за чакрите и социалното чувство за принадлежност ще пиша отделно, че стана безкрайно дълго тук.
стъпка по стъпкаРедактирано от imprint на 26.02.09 11:02.
|
Re: освбождаването на любовта [re: mo32]
