|
Жеравче,тъй като се вглеждаме една в друга,позволи ми да допълня вчерашният разказ,с неговото реално виртуално продължение.
@
ТЯ:Тя стигна до стойката на бара и поръча:
- Донесете ми,моля,литър минерална газирана вода,четири парчета лимон,две сламки ,капучино,но сипете в него двойна порция амарето,и ми дайте ибутилка червено сухо вино,с две чаши.
След което,седна зад масата и отвори лап-топа.
След минута,компа и показа,че той е тук.
-Хей,мила,здравей?
Тя зарадвано се усмихна.
-Прекалено силно ми липсваше.Аз съм в кафенето на нощния клуб на един хотел .Седнала съм недалеч от бара,зад който ме гледа изумен барман,пия минерална вода с лимон и поръчах бутилка червено вино.Сега ще ми я отвори.Освен барманът,който не се смята,тук няма никой-тук сме сами-само ти и аз.
Без да дочаква реакциятаму,тя написа:
- /…../, след минута ще ти подхвърля всички сведения за мен ,а ти,моля те, ме съблазни . ЩЕ МЕ СЪБЛАЗНИШ ЛИ ДНЕС В ТОЗИ КЛУБ????????
- Направи го,моля те.Ние нито веднъж не сме били заедно в нощен клуб,сами,така,че в кръвта ми да има алкохол.И втори път,не се знае,кога би могло да се случи.Отвори бутилка червено вино,което несъмнено имаш и затвори вратата на стаята си.
Тя спря и викна на бармана:
-Не бихте ли могли,в крайна сметка, да пуснете някаква музика? Б. Б. Кинг... - и добави: -Моля.
"Този барман, май вече на нищо не се чуди ", -помисли тя.
След минута в този тъмен,но изведнъж станал,толкова уютен клуб,зазвуча блус.
- /…/ за да ти е по-лесно и за да имаш всички шансове,които имат и другите,ще ти съобщя,най-главното за себе си.Днес съм с тъмнозелен дантелен сутиен,откопчаващ се отпред,черна прилепнала блузка с три копчета,която се облича през главата,днес съм изключително красива,защото цикълът ми свърши преди два дни,на устните си имам гланц,и е достатъчно да ги докосна и по тялото ми ще тръгнат мравки. Освен това,сега звучи блусът на любимият ти Б. Б. Кинг, а в главата ми бродят такива невероятни мисли,че дори подсъзнанието ми се изчервява.С една дума-имаш всичко,което трябва.Клавиатура,интернет и твоите желания.Моето желание-също.Така,че,ЗАПОЧВАЙ.
Звучеше любимият и фрагмент "Dangerous Mood" в изпълнението на Кинг и Джо Кокър, а тя разкопча всички копчета на блузката си,наля си пълна чаша вино ,седна удобно на плюшения стол,сложи ръце на клавиатурата и се втренчи в екрана.Той вече пишеше всички нежности,които тя така очакваше,а тя се замисли,как така се случи,че точно днес облече именно това бельо. Вдигайки чашата с вино,тя на секунда откъсна поглед от монитора.Барманът седеше неподвижно,с отворена уста,и изглеждаше,че се срахува да диша,за да не попречи на това,което започваше тук.
@
ТОЙ: Затвори скайпа ,все едно,че наистина им предстоеше да се разделят.И при това помисли,колко далеч са навлезли във виртуалният свят,научавайки се да живеят в него така,както и в реалния.На хората понякога им се иска да се разделят,за да имат възможност да тъгуват,чакат и да се радват на завръщането. И тяхната връзка,която за сега по никакъв начин не биха определили и на която не бяха дали название,не беше по-различна.Те също искаха същото.Те не забелязваха,или даваха вид,все едно,че не забелязват,че през цялото време живеят разделено и това няма нищо общо с физическото разделяне,което се измерва с разтоянието.В техният случай няма абсолютно никакво значение ,дали ги разделят 1000 или 10000километра. В общоприетият смисъл ,те не се отделяха един от друг.Най-много да сменят геотрафските координати на компютъра,който ще ги свърже,но те не се разделяха в смисъла ,в който се разделят разделящите се хора.Тяхното разделяне беше двояко,както и всичко в кибер-света. Те или бяха един до друг,”на една ръка разстояние” или в нета. В и-нета всичко е еднакво далечно или еднакво близко,което всъщност е едно и също.На тях,както и на всички ,им трябваха раздели,но за разлика от всички други ,не за да се радват на завръщането.Те се разделяха,за да се срешнат най-после.
P. S. Не мислиш ли,че процеса на очакването удължава самото очакване?Аз не мисля така.Аз съм уверена в това.
Долети най-после.
|
Re: пълната свобода [re: жepaв]
