Здравей,и благодаря за гостоприемството!По принцип,малко се задържам тук,но ти ме провокира да остана с въпроса си,който донякъде приемам лично.Може би ще те разочаровам,но,уви нямам нито изразни средства,нито дълбоки опитности в сливането и проникването в Цялото,които описват майсторите в жанра Миро и Джени.Мисля,че е естествено, едно взаимно привличане ,да отвори и-реалното пространство за душите,които са се намерили,независимо от това дали са две или повече.Но не мога да споделя лично преживяване,защото неговото съдържание е не в говоренето,а в паузите между думите.А как да опиша пауза,която ако я опиша ,ще престане да бъде такава и по този начин ще я превърна в обикновенна дума.За това,ако позволиш,ще ти раскажа-нещо реално,което всеки от нас е преживял по един или друг начин.Не се отклонявам от темата ти,а я допълвам със Самотата в Мрежата или Интимноста в Нета като пространства за срещи,преливащи в Любов/така и не разбрах,с малка или голяма буква да я пиша,ще питам Мастера-за персонално обяснение/.Приеми го,както искаш,аз само споделям. Предлагам ти го,под формата на расказ,в който героите са ,колкото измислени,толкова и познати,защото живеят във всеки от нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите