Минах от тук и се спрях на думата любов.Хубава дума,но разрушенат от нейната обратна страна-омразата.Любовта и омразата са две страни на медала,както казва Ошо.Защо казвам,че е разрушена?Разрушена е от постоянното проповядване на любов.Докато омразата е чиста.Когото мразим го правим истински.Когато обичаме-само лицемерим.От как свят светува хората се учат на любов-да обичаш родителите си,ближния,врага,Бога...Защо се прави това?Защото хората се страхуват от истинската любов,защото истинската любов не е подвластна на контрол.Защото тя е завладяваща.Никой не владее любовта-тя завладява.А всеки желае да държи другия под контрол.Защото всеки се страхува от непредсказуеемата природа на любовта,от нейната естественост и предпочита от самото начало да и подреже крилата.А най-важното,което човек има-е възможноста да обича!Малкият човек,завладян от любовта има чувството,че е способен да извърши невъзможни неща.Във всички древни истории за любовта съществува едно условие-да се извърши нещо невъзможно.Това условие не се е появило току-така.Някъде в подсъзнанието на човешката психика се пази знанието,че любовта е способна да превърне невъзможното във възможно.Защото тя е безумна.Когато сме завладени от нея преставаме да мислим с категориите на разсъдъка,логиката и реалноста.Поставяйки пред любовта невъзможно за изпълнение условие,ние правим вежлив опит да и откажем.А влюбеният човек има само един отговор,и той е,че всичко е възможно и не може да бъде контролиран.За това ни внушават лъжливата идея за любовта-т.е.да бъдем здравомислещи роби на обществото.Истинската любов превръща човека в бунтар,докато лъжливата го прави послушен."Учението" за любовта е направило омразата искренна и истинска,а любовта-лицемерна.Света може да бъде пълен с любов,ако в нея няма противоположност.Само с дълбоко вътрешно осъзнаване омразата може да бъде трансформирана в любов.Но това не е точния израз,за съжаление езика е беден и каквото и да казваме,все не е вярно.Работата е там,че не ние,а осъзнаването трансформира омразата в любов.Ние просто трябва да осъзнаваме всеки миг от живота си.В осъзнатия човек няма нито любов,нито омраза.Когато с помоща на осъзнаването цялата енергия на омразата се превърне в любов,възниква съвършенно нов феномен за който трябва друго име.ИЗащото тогава възниквавъпроса:Ако повече няма омраза,защо тази нова енергия трябва да се нарича любов?Любовта в нашия ум е нещо противоположно на омразата.За това осъзнатия човек няма нито любов,нито омраза.Но ,това не значи,че той е равнодушен,въпреки,че може да изглежда на такъв.В него има нов вид любов,ново нейно качество,което не е противоположно на омразата.Това е любов,която е по -близка до състраданието,отколкото страстта;която е по -близка до цялото,отколкото до отношенията;това е любов,която повече дава,не искайки нищо в замяна,а не като любовта ,приличаща на сделка,в която всяка от страните се опитва да даде по-малко и да получи повече.Осъзнатия човек просто дава.Защото другия няма какво да му даде.Какво може другия да му даде?Той дава,защото има прекалено много,защото е преизпълнен.Той е като облак,пълен с дъжд,който трябва да се излее,без значение върху кого или какво.Осъзнатия човек споделя любовта си и е признателен за това,че му е дадена тази възможност;че другия е бил достатъчно отворен,достъпен,чувствителен;че не е бил отхвърлен,когато е бил готов да излее блаженството си върху теб;че си отворил сърцето си и си възприел толкова,колкото е възможно по силите ти.Само такава любов може да трансформира цялата човешка омраза.Да бъдеш себе си,става от самосебе си.Всичко,което е нужно е някаква близост,някакво приятелство.Любовта е непредсказуема,така,че остава спокойно и осъзнато да я чакаш.Максимума,който може да се направи е -да не създаваш бариери и препятствия,да не се напрягаш и отделяш.Бъди отпусната,и върви,по-близко.Няма какво да изгубиш,можеш само да получиш...
Съжалявам,че не споделих ,изпепеляващата енергия на любовта,но това е не защото не съм я преживяла,а защото съм я осъзнала.