|
Тема |
Re: обекти на вниманието [re: жepaв] |
|
Автор |
konopr () |
|
Публикувано | 19.02.09 00:33 |
|
|
опитвай се да пропускаш мислите които ти прииждат насреща покрай себе си, без да закачат вниманието ти за тях и така те просто ще те подминават и няма да има нужда да ги прогонваш. Пропускането покрай себе си е по-лесно като обърнеш повечко внимание към сърцето на стоп-нищо момента.
Ако се опитваш да прогониш дадена мисъл значи просто тя вече е закачила вниманието ти. Иначе вечер мислите са по-малко настойчиви.
А мислите при тази техника са просто като един слой, който не е много дебел и после има безмисловно пространство. Това е като излитането със самолет, първо минаваш през един слой облаци, а после се издигаш над тях и хоризонта става чист, но за да се преодолее този слой, човек трябва да остане поне 10 мин в стоп момента.
понякога е наистина трудно човек да се задържи в стоп момента, особено заради мислите, но с времето човек става все по-добър. задържането в стоп момента изисква много внимание, горе долу толкова колкото да балансираш върху въже;)
Аз навремето като си я измислих тази техника, не съм вкарвал някакъв замисъл в нея. до тогава не бях пробвал никакви медитативни техники освен няколко пъти да си наблюдавм дишането и бях скептично настроен към всякакви енергии и чудесии.
Просто една книжка на Ошо ми показа стоп момента и той ми се стори интересен със своята безтегловност а и има странното чувство, че сякаш има нещо неизследвано отвъд мислите, до което той ще ме отведе. Това нещо ми беше супер интересно и може би интереса към него ми даваше сила да преодолявам мисловните препятствия.
тези явления със слуха, виждането и въбще другите сетива за първи път го наблюдавах когато се бя наял с гъби, но вече ми се случва от време на време на трезва глава, а гъби не съм ял от много време.
Гъбите просто ме накараха да обърна внимание, че като чувам даден звук в главата ми се появява негова визуализация и обратното.
П.П. иначе тази нищо-стоп-медитация си я правя подобно на тази техника, която си описала, в легнало положение, тялото ми изстива(но без това да го простудява) и накрая излизам бавно и постепенно както си описала. тези елементи на излизането съм ги взаимствал от една техника на един тибетски йога - Востоков "Потапяне в Шавасана". От всичко по малко:)
|
| |
|
|
|