|
Тема |
Re: обекти на вниманието [re: жepaв] |
|
Автор |
konopr () |
|
Публикувано | 18.02.09 20:40 |
|
|
Здрасти Жерав:)
нищтото за което говоря е малко по-различно от твоето нищо. Попринцип всяко нищо е едно и също , но това което ги отличава е моментът и начина по който възникват
До тук с лигнята, по-нататъка се продължаваме с малко дървена философия
Когато човек каже стоп и спре всичко в себе си нищото, за което говоря се появява за миг и ако човек започне да анализира какво се случва, нищото изчезва. просто трябва да не се прогонва нищото. Говоря за нищото което е в началото на стопа, което се появява веднага, а не някакво нищо до което достигам постепенно.
когато човек остане и навлезе в стоп момента слушането и виждането и други сетивни възприятия могат да се слеят в един особен вид виждане и може да настъпят объркавния и да ти се струва че чуваш това което виждаш и обратното.
оставането в стоп момента мога да го правя и с отворени и затворени очи. Разликата между отворените и затворените очие, че когато са отворени има по-голяма промяна в картината, например избледняване и постепенно замъгляване до побеляване, което като се случва има тенденцията да ти привлича вниманието и да пречи на процеса. Но ако вниманието ти е непоклатимо това не е проблем.
В един момент тялото ти изчезва, съществува само мястото от него, до което си стигнал..
Това е един прекрасен момент да отхвърлиш и мястото върху което ти е поставено вниманието, но не насилствено, а сякаш небрежно да го забравиш, но без да забравиш и себе си покрай него;)
Ако вниманието ти от самото начало е в самото нищо което е между всички неща (към които можеш да си привлечеш вниманието), а не върху конкретно някое от тях, като например точката от твоето тяло, тогава е по-различно:)
|
| |
|
|
|